Повървях няколко крачки с това разочарование.
— Силурия може да не иска да я разделяте.
— Силурия ще направи каквото ние искаме — отсече твърдо Артур, — а ти и Сийнуин ще живеете в двореца на Мордред в Думнония.
— Щом казваш, господарю — казах аз, изведнъж загубил всякакво желание да се лиша от скромните удоволстия на живота в Кум Исаф.
— Горе главата, Дерфел — побутна ме Артур. — Аз не съм крал, защо пък ти да си?
— Не съжалявам за загубата на кралството, господарю, а за появата на крал в моя дом.
— Ще се справиш с него, Дерфел, ти с всичко се справяш.
На следващия ден разделихме войската. Сеграмор вече бе напуснал нашите редици, повел своите копиеносци към новата ни граница с кралството на Сердик. Сега и останалата част от войската се раздели, за да тръгне в различни посоки. Тристан и Ланселот поеха на юг, а Кунеглас и Мюриг на запад към своите земи. Аз прегърнах Артур и Тристан, коленичих за благословията на Мерлин, която той с удоволствие ми даде. Беше възвърнал част от предишната си енергия по време на похода към вкъщи, но не можеше да скрие факта, че преживяното в храма на Митра унижение е тежък удар за него. Притежваше наистина Свещения съд, но враговете му имаха кичур от неговата брада и сега трябваше да впрегне цялата си сила, за да се предпази от техните заклинания. Мерлин ме прегърна, аз целунах Нимю и останах известно време загледан след тях. После тръгнах след Кунеглас на запад. Отивах в Поуис да намеря моята Сийнуин, натоварен с дял от златото на Аел, но въпреки това в душата ми го нямаше крилатото чувство на победителя. Победихме Аел и осигурихме мир, но не ние, а Сердик и Ланселот бяха истинските победители в тази война.
През нощта отседнахме в Кориниум, но посред нощ се изви буря и ме събуди. Тя вилнееше далеч на юг, но гръмотевиците бяха толкова силни, а светкавиците, проблясващи по стената на стаята, в която спях, толкова ярки, че ме събудиха. Бях вкъщата на Айлийн, която ми беше предложила подслон и сега дойде от спалнята си с разтревожено лице. Загърнах се в наметалото и заедно с Айлийн отидохме до градските стени, където открих половината от моите хора, дошли да наблюдават далечната буря. Кунеглас и Агрикола също стояха на укрепителните валове, но Мюриг не беше тук, защото не вярваше, че в бурите има предзнаменование.
Ние обаче бяхме сигурни в това. Бурите са послания от Боговете, а тази буря беше истински взрив. В Кориниум не капна и капка дъжд, нямаше никакъв вятър, но далеч на юг, някъде в Думнония, Боговете съсипваха земята. Светкавиците раздираха тъмнината и забиваха начупените си ками в пръстта. Гръмотевиците кънтяха непрекъснато, взрив след взрив, и след ехото на всеки трясък блясваше ослепителна светкавица и пръсваше своя разкривен огън над изтръпналата нощ.
Исса стоеше близо до мен, далечните припламвания в небесата осветяваха честното му лице.
— Умрял ли е някои?
— Не може да се каже, Исса.
— Да не би някой да ни е проклел, господарю?
— Не — отвърнах аз с увереност, каквато всъщност не чувствах.
— Но хората говореха, че Мерлин позволил да му отрежат кичур от брадата, вярно ли е?
— Няколко косъма — презрително казах аз, — нищо повече. Какво от това?
— Ако Мерлин няма власт, господарю, кой тогава?
— Мерлин има власт — опитах се да го уверя. Аз също имах власт, защото скоро щях да стана най-добрият боец на Мордред и да живея от богатствата на голямо имение. Аз щях да оформя детето, а Артур щеше да гради кралството му.
Въпреки това гръмотевиците ме притесняваха. И щях още повече да се разтревожа, ако знаех какво ни бе донесла бурята. Защото в онази нощ ни сполетя истинско бедствие. Едва след три дни разбрахме защо бяха проговорили гръмотевиците и светкавиците.
Ударили Хълма, право върху замъка на Мерлин, където ветровете стенеха около кулата за сънища. В часа на нашата победа светкавица бе паднала върху дървената кула, която лумнала в пламъци. Те се извисили, заскачали и завили в нощта, а на сутринта, когато дъждът на отмиращата буря загасил жаравата, в Инис Уидрин не било останало нито едно от единадесетте Съкровища, събрани от Мерлин. В пепелта не намерили дори Свещения съд — обгореното сърце на Думнония било празно.
Изглежда новите Богове бяха решили да провалят плановете на Мерлин или пък близнаците от Силурия бяха направили могъщо заклинание над отрязаната плитка от брадата на стария друид, защото Свещения съд и всички други Съкровища бяха изчезнали.
А аз тръгнах на север да взема Сийнуин.
ЧАСТ ТРЕТА
КАМЕЛОТ
— Всичките Съкровища ли изгоряха? — попита ме Игрейн.