— Уроци по смятане ли даваш на нашата кралица? — вмъкна се Сенсъм в стаята ми с подозрително изражение на лицето. — А аз си мислех, че пишете евангелие — добави той лукаво.
— Петте хляба и двете риби — каза бързо Игрейн. — Брат Дерфел се чудеше дали не са били пет риби и два хляба, но аз съм сигурна, че е точно обратното. Права ли съм, лорд епископ?
— Милейди е съвсем права — отвърна Сенсъм. — А брат Дерфел е недостоен християнин. Как може такъв невежа да пише евангелие за саксите?
— Само с вашата любяща подкрепа, лорд епископ — усмихна му се Игрейн, — и разбира се, с подкрепата на моя съпруг. Или искате да кажа на краля, че се противопоставяте на неговата воля за тази дреболия?
— Ако сторите това, на съвестта ви ще тежи най-голямата лъжа — отстъпи Сенсъм сам принуден да излъже, надхитрен от моята умна кралица. — Дойдох да ви кажа, лейди, че всеки миг може да завали сняг и вашите копиеносци се тревожат.
Тя вдигна чантата с пергаментите и ми се усмихна.
— Ще се видим, когато снегът си отиде, брат Дерфел.
— Ще се моля за този момент, лейди.
Тя отново се усмихна. Мина покрай светеца, който направи полупоклон, когато Игрейн излезе през вратата. Но щом й видя гърба, той се изправи и се вторачи в мен. Кичурите над ушите му, заради които го нарекохме навремето „господаря на мишките“, сега са побелели, но възрастта не е смекчила характера на светеца. Той все още е готов да ругае за всяко нещо, а болката, която все още изпитва като уринира, само го прави по-зъл.
— В ада има специално място за лъжците, брат Дерфел — изсъска той срещу мен.
— Ще се моля за тези нещастни души, лорд — казах аз, после се обърнах и потопих това перо в мастилото, за да продължа разказа за Артур, моя господар, моя миротворец и приятел.
Последвалите години бяха славно време. Игрейн, която прекалено се вслушва в думите на поетите, нарича този период Камелот. Ние не. Това бяха най-добрите години от управлението на Артур, когато той изгради държавата така както искаше, когато Думнония най-много се приближи до идеала на Артур за народ живеещ в мир вътре в страна си и със своите съседи. Сега приказвам така, просто защото гледам назад и сравнявам онези години със следващите, които бяха много по-лоши и затова времето след нашата победа над Аел сега ми изглежда толкова славно. Ако слушате разказите, които хората си разправят нощем край огнищата, ще си помислите, че сме изградили едва ли не нова държава в Британия, наречена Камелот и сме я заселили с бляскави герои. Но истината е, че ние просто управлявахме Думнония по най-добрия възможен начин, управлявахме я справедливо и никога не сме я наричали Камелот. Аз даже не бях чувал това име до преди две години. Камелот съществува само в сънищата на поетите, докато в нашата Думнония дори в онези хубави времена се случваха години с лоша реколта, сполетяваха ни болести, имаше и воини.
Сийнуин дойде в Думнония и нашето първо дете се роди в Линдинис. Беше момиче и ние я нарекохме Моруена, така се казваше майката на Сийнуин. Бебето се роди с черна коса, но след известно време косата изсветля до златисто руса, също като на Сийнуин. Моруена беше много хубава.
Мерлин се оказа прав за Гуинивиър. Щом Ланселот установи своето ново управление във Вента, тя обяви, че съвсем новият дворец в Линдинис й е омръзнал. Бил прекалено влажен и изложен на влажните ветрове, идващи от блатата около Инис Уидрин, и прекалено студен през зимата. Изведнъж се оказа, че трябва непременно да се върне в стария Зимен дворец на Утър в Дурновария. Но Дурновария беше почти толкова далеч от Вента, колкото и Линдинис. Затова Гуинивиър убеди Артур, че трябва да си подготвят къща за времето, когато Мордред ще стане крал и ще предяви правата си върху Зимния дворец на дядо си. Артур остави избора на място за бъдещата им къща на Гуинивиър. Самият Артур мечтаеше за здрава къща с палисада, обор и зърнен склад, но Гуинивиър намери една римска вила на юг от крепостта Виндокладия, която се намираше, точно както бе предрекъл Мерлин, на границата между Думнония и новото белгийско кралство на Ланселот. Вилата беше построена на хълм, точно до едно морско заливче. Гуинивиър я наричаше „моя Морски дворец“. Изпрати там цяла орда строители, които трябваше да възстановят вилата и да я напълнят с всички статуи, които преди бяха струпани в Линдинис. Тя дори си присвои мозаечния под от предверието на двореца в Линдинис. В началото Артур се тревожеше, че Морският дворец е твърде близо до земите на Сердик, но Гуинивиър настояваше, че мирът, сключен в Лондон, ще бъде траен. Артур разбра колко е привързана към мястото и отстъпи. На него му беше все едно къде ще е домът му, защото рядко се задържаше вкъщи. Обичаше да пътува из кралството на Мордред.