— От това само става по-лош — укоряваше ме тя.
— Боя се, че си права — съгласих се аз.
— Тогава защо го биете?
Аз свих рамене.
— Защото ако се опиташ с добро, той само се възползва от това.
В началото, когато Мордред дойде да живее в Линдинис, аз се зарекох никога да не го удрям. Само за няколко дни обаче се оказа, че това е непостижима амбиция и към края на първата година само трябваше да видя неговото грозно, мрачно лице с шомбестия нос и щръкналата коса, за да ми се прииска да го просна върху коляното си и да го бия до кръв.
Дори Сийнуин накрая не издържа и го удари. И тя беше решила да не му посяга, но един ден я чух да крещи. Мордред намерил някаква игла и лениво я пъхал в главата на Моруена. Тъкмо бил решил да разбере какво ще стане, ако я забоде в окото на бебето, когато Сийнуин дотичала да види защо плаче дъщеря й. Вдигнала Мордред във въздуха и така го цапардосала, че отхвръкнал в другия край на стаята. Оттогава не оставяхме децата си да спят сами, до тях винаги бдеше някои прислужник, а Мордред добави и името на Сийнуин в списъка на своите врагове.
— Той просто е зъл — обясни ми Мерлин. — Нали помниш нощта, когато бе роден?
— Съвсем ясно — кимнах с усмивка, защото за разлика от Мерлин аз бях там.
— Оставиха християните да се грижат за леглото на родилката, нали? — попита той. — И извикаха Моргана едва когато всичко тръгна наопаки. И какви предпазни мерки взеха християните?
Вдигнах рамене.
— Молитви. Помня имаше кръст — аз, разбира се, не бях в стаята на родилката, защото никой мъж не може да влиза там, но гледах от височината на укрепленията на Каер Кадарн.
— Нищо чудно, че всичко се е объркало — отбеляза Мерлин. — Молитви! Каква е ползата от молитви в борбата срещу злия дух? Трябва да има урина на прага на вратата, желязо в леглото, див пелин в огъня — той поклати тъжно глава. — Някой зъл дух се е вселил в момчето преди Моргана да може да му помогне и затова кракът му е така извит. Духът сигурно се е вкопчил в крака, когато е усетил, че Моргана идва.
— Тогава как можем да изгоним духа от момчето? — попитах аз.
— Като прободеш с меч сърцето на това нещастно дете — отвърна Мерлин, усмихна се и се облегна на стола.
— Моля ви, господарю — настоях — кажете ми как.
Той сви рамене.
— Старият Бализ мислеше, че обсебеният трябва да легне между две девици. Всички трябва да са голи, разбира се — изкикоти се Мерлин. — Горкият стар Бализ. Беше добър друид, но правеше почти всички магии с разсъблечени млади момичета. Идеята му беше, че духът би предпочел да обсеби някоя от девиците, нали разбираш, затова Бализ мислеше, че ако му предложи две девойки, духът ще се чуди коя да избере, а друидът трябва да уцели точно момента, когато демонът напусне тялото на лудия и се мотае все още неспособен да реши коя девица да предпочете. Тогава издърпваш и тримата от леглото и хвърляш една горяща главня в сламата на леглото. Уж за да изгори духа и да го превърне в дим, нали, но на мен всичко това ми се вижда доста безсмислено. Да си призная веднъж наистина опитах тази техника. Исках да излекувам един стар глупак на име Малдин. И какво мислиш, че стана? Нищо! Идиотът пак си беше луд за връзване, момичетата-робини — настръхнали от ужас, а и тримата бяха леко обгорели — Мерлин въздъхна. — Пратихме Малдин на Острова на мъртвите. Най-доброто място за него. Може би трябва да пратиш и Мордерд там?
На Островът на мъртвите изпращахме опасно лудите. Веднъж и Нимю попадна там и аз я бях измъкнал от ужаса на онова място.
— Артур никога няма да разреши подобно нещо — заявих аз.
— И аз така мисля. Ще се опитам да ти помогна с някоя магия, но не мога да ти обещая нищо.
По това време Мерлин живееше при нас. Беше един старец, който бавно умираше, или поне на нас така ни се струваше, защото огънят изпепелил Хълма, бе изтискал цялата му енергия, а заедно с това го бе лишил от мечтите му да събере Съкровищата на Британия. Всичко, което бе останало от Мерлин, бе една съсухрена обвивка, старееща с всеки изминал ден. Седеше с часове на слънце, а през зимата край огъня. Все още поддържаше друидската си тонзура, но вече не сплиташе брадата си, а просто я оставяше да расте — рошава и бяла. Ядеше малко, но винаги беше готов да разговаря, макар никога да не отваряше дума за Динас и Лавейн, нито за онзи ужасен ден, в който Сердик бе отрязъл плитката от брадата му. Според мен именно това насилие над личността му и светкавицата, подпалила хълма, бяха изцедили живота от Мерлин, но въпреки всичко той бе запазил в душата си мъждукащото пламъче на надеждата. Беше убеден, че Свещеният съд не е изгорял, а е бил откраднат. И един ден, скоро след преместването ни в Линдинис, той ми го доказа. Бяхме в градината и старецът направи модел на кулата от нарязани за огрев дърва, постави една златна чаша в центъра, а отдолу сухи изгнили съчки и нареди да му донесат огън от кухнята.