— Демонът го закриля — обясни Мерлин, — а тия дни аз съм твърде слаб, за да се справям с млади демони.
Облягаше се върху възглавниците и започваше да гали някоя котка в скута си. Винаги е обичал котки, а в Линдинис имахме много от тези животинчета. Мерлин се чувсташе доста добре в двореца. Двамата с него бяхме приятели, той беше страстно привързан към Сийнуин и към трите ни дъщери. За него се грижеха старите му прислужници от Хълма — Гулидин, Рала и Кадуг. Децата на Гулидин и Рала растяха заедно с нашите и всички се бяха съюзили срещу Мордред. Докато кралят навърши дванадесет, Сийнуин вече беше раждала пет пъти. Трите момичета оцеляха, но и двете момчета умряха по-малко от седмица след раждането. И Сийнуин обвинява злия дух на Мордред за тяхната смърт.
— Не иска други момчета в двореца — заключи тъжно тя, — само момичета.
— Мордред скоро ще си тръгне оттук — уверих я аз, вече броях дните до петнадесетия му рожден ден, когато щеше да поеме кралската власт в Думнония.
И Артур очакваше този рожден ден с нетърпение, но и със страх, защото се боеше, че Мордред ще развали всичко постигнато от него. В онези години Артур често идваше в Линдинис. Чувахме шума от копитата на коня му във външния двор, после вратата се отваряше и гласът му отекваше из големите полупразни стаи на двореца.
— Моруена! Серен! Даян!
И нашите три златокоси дъщери се затичваха или заклатушкваха към него и потъваха в огромната му прегръдка. После ги засипваше с подаръци — мед на восъчна пита, малки брошки или някоя изящна черупка от охлюв. След това окичен с дъщерите ни, ни намираше из стаите, където и да бяхме, и ни разказваше последните новини около себе си: възстановен мост, отворено съдилище, честен магистрат — истинско откритие, екзекутиран разбойник по пътищата; или пък ни разправяше за някое природно чудо — морска змия, забелязана далеч от брега, теле родено с пет крака, а веднъж ни разказа за някакъв фокусник, който гълтал огън.
— Как е кралят? — ще попита след като свърши с новините.
— Кралят расте — ще отговори с нежелание Сийнуин и с това темата се изчерпваше.
Артур ни разказваше новините около Гуинивиър, а те винаги бяха добри, макар двамата със Сийнуин да долавяхме, че зад ентусиазма, с който говореше за нея, се криеше странна самота. Той никога не оставаше сам, но си мисля, че така и не откри сродната душа, за която мечтаеше. Преди Гуинивиър се интересуваше толкова страстно от управлението на страната колкото и Артур, но постепенно насочи цялата си енергия към почитането на Изида. Артур, който винаги се е стъписвал пред прекалената религиозна ревност, се правеше, че се интересува от тази Богиня на жените, но си мисля, че всъщност според него Гуинивиър си губеше времето да търси сила, която не съществува, така както ние някога си бяхме загубили времето да търсим Свещения съд.
Гуинивиър му роди само един син. Според Сийнуин те или спяха отделно или Гуинивиър използваше женски магии против забременяване. Във всяко село има по една мъдра жена, която знае какви билки са необходими за това, както знае и какви билки трябват за помятане или пък за лечение на разни болести. Знаех, че Артур би искал да има повече деца, защото ги обожаваше. Той прекара едни от най-щастливите си дни, когато дойде за известно време в Линдинис с Гуидър. Артур и неговият син с удоволствие с включиха в дивата глутница от парцаливи, рошави деца, които тичаха безгрижно около Линдинис, но винаги избягваха компанията на мрачния и свадлив Мордред. Гуидър игра с нашите три деца и с трите деца на Рала и с още две дузини деца на роби и прислужници. Разделяха се на миниатюрни армии и водеха весели битки или пък взимаха от някого наметала, премятаха ги върху клоните на някоя ниска круша, за да си направят „къща“ и разиграваха сцени от живота в големия дворец. Мордред си имаше своя компания, всичките момчета, всичките синове на роби. Те бяха по-големи и игрите им бяха по-диви. Говореше се за откраднат сърп, да подпален сламен покрив или купа сено, за разкъсано сито или за изпочупена нова ограда, а след няколко години вече разправяха за изнасилването на дъщерята на този или онзи земеделец или овчар. Артур слушаше, потръпваше, после отиваше да разговаря с краля, но резултат нямаше.