— Знам — усмихна се тя, повдигна се на пръсти и ме целуна, после ме поведе още няколко крачки напред за да хвърлим един поглед отвисоко в красивата градина на Морския дворец. — Ето — рече развеселено тя — ето го Артуровото Братство на Британия.
Градината бе пълна със залитащи пияни мъже. Твърде дълго ги бяха държали на медовина и без храна и сега те усърдно се прегръщаха и си обещаваха вечно приятелство. Някои прегръдки се бяха изродили в срещи по борба, а участниците ожесточено се търкаляха по цветните лехи на Гуинивиър. Двата хора отдавна се бяха отказали от опитите си да пеят тържествени песни и сега някои от певиците вече пиеха заедно с воините. Не всички мъже бяха пияни, разбира се, но трезвите гости се бяха оттеглили на терасата, за да закрилят жените. Много от тях бяха придворни дами на Гуинивиър, сред които беше и Люнет, моята първа отдавна отминала любов. И Гуинивиър беше на терасата и с ужас гледаше как опустошаваха градината й, макар че това си беше нейна лична грешка, защото беше предложила на мъжете специална силна медовина и сега поне петдесетина от воините вдигаха пиянска врява в градината — някои бяха изтръгнали подпорните колчета на цветята и ги размахваха като мечове, виждах поне един с разкървавено лице, а друг дърпаше разклатения си зъб и проклинаше своя брат по клетва, който го беше ударил. Друг пък бе повърнал върху кръглата маса.
Помогнах на Сийнуин да се изкачи на безопасно място зад арките, а под нас Братството на Британия ругаеше и се биеше и пиеше до забрава.
Ето така, макар че Игрейн никога не би ми повярвала, бе положено началото на Артуровото Братство на Британия, което невежите все още наричат Кръглата маса.
Бих искал да кажа, че новият мирен дух, породен от Артуровата клетва пред Кръглата маса донесе щастие за цялото кралство, но всъщност повечето от обикновените хора дори не знаеха, че някой е полагал такава клетва. Мнозинството от хората нито знаеха, нито ги беше грижа, какво прави техният господар, стига нивите и семействата им да не страдаха от неговите дела. Артур придаваше, разбира се, голямо значение на тази клетва. И както казваше Сийнуин, за човек, който твърди, че мрази клетвите, Артур прекалено обича да обвързва себе си и другите с клетви.
Но в онези години поне, всички спазваха тържествената клетва на Братството и Британия благоденстваше в този мирен период. Аел и Сердик воюваха помежду си за господството над Лоегир и техния ожесточен конфликт освободи останалата част от Британия от сакски нападения. Ирландските крале в западна Британия както винаги продължаваха да изпробват копията си срещу британски щитове, но тези конфликти бяха незначителни и спорадични, така че повечето от нас се радваха на дълъг мир. Съветът на Мордред, в който вече участвах и аз, можеше да се занимава със закони, данъци и поземлени спорове вместо да се тревожи за външни врагове.
Артур ръководеше Съвета, но никога не седяше на кралското място, защото тронът беше запазен за краля и чакаше празен докато Мордред възмъжее. Официално Мерлин беше главният кралски съветник, но той никога не пътуваше до Дурновария, а по време на няколкото заседания, проведени в Линдинис почти не взимаше участие. Шестима от членовете на Съвета бяха воини, но повечето от тях почти никога не идваха. Агравейн си призна, че работата в Съвета го отегчавала, а Сеграмор предпочиташе да пази мира по границата със саксите. Другите съветници бяха двама менестрели, които познаваха законите и родословието на британските крале, двама магистрати, един търговец и двама християнски епископи. Единия епископ беше мрачен възрастен мъж на име Емрис, наследил Бедуин като епископ на Дурновария, а другият беше Сенсъм.
Някога Сенсъм бе заговорничил срещу Артур и когато заговорът бе разкрит, повечето хора вярваха, че Сенсъм ще загуби главата си, но той успя някак да се измъкне. Епископът така и не се научи да чете и да пише, но беше умен и безкрайно амбициозен. Беше роден в Гуент. Баща му бил кожар, а Сенсъм се издигнал и станал един от свещениците на Тюдрик. Но към върховете всъщност го издигна сватбата на Артур с Гуинивиър след като двамата избягаха от Каер Сус, за да ги венчае Сенсъм. За тази услуга той бе възнаграден — стана думнонски епископ и личен свещеник на Мордред, макар че по-късно загуби тези почести поради участието си в заговора на Набур и Мелуас. След това уж трябваше да гние в скромно уединение като пазител на храма на Свещеното Бодливо дръвче, но Сенсъм не можеше да понася скромното уединение. Спаси Ланселот от унижението да бъде отхвърлен от митраистите и по този начин си извоюва сдържаната благодарност на Гуинивиър. Но нито приятелството му с Ланселот, нито примирието му с Гуинивиър щяха да бъдат достатъчни, за да го издигнат чак толкова, че да стане член на кралския съвет.