Тази чест Сенсъм постигна чрез брак, а жената, за която се ожени беше по-голямата сестра на Артур Моргана — Моргана, жрицата на Мерлин, поклонничка на мистериите, езичницата Моргана. С този брак Сенсъм окончателно забрави какво е да си в немилост и се издигна до най-високите стъпала на властта в Думнония. Приеха го за член на Съвета, направиха го епископ на Линдинис и отново го назначиха за личен свещеник на Мордред, макар че за щастие Сенсъм не можеше да понася младия крал и затова рядко идваше в двореца в Линдинис. Той пое властта над всички църкви в северна Думнония, а Емрис държеше всички южни църкви. За Сенсъм това беше блестящ брак, а за всички нас неразрешима загадка.
Самата сватба стана в църквата на Свещеното Бодливо дръвче в Инис Уидрин. Артур и Гуинивиър отседнаха в Линдинис и щом настъпи великият ден всички заедно отидохме до църквата. Церемониите започнаха с покръстването на Моргана край обраслия с тръстики бряг на езерото Исса. Тя беше свалила старата си златна маска с образа на рогатия Бог Кернунос и я бе заменила с нова маска, украсена с християнски кръст, а за да е в тон с радостните събития на деня, Моргана не беше облечена както обикновено с черна рокля, а носеше бяла дълга дреха. Артур се разплака от радост като видя сестра си, накуцвайки да влиза в езерото, където Сенсъм с очевидна нежност я подкрепи когато я потопи във водата. Хор пееше алилуя. След това почакахме докато Моргана се подсуши и облече нова бяла рокля, после тя закуцука към олтара със Сенсъм, където епископ Емрис ги венча.
Мисля, че едва ли щях да с учудя повече, ако самият Мерлин се беше отказал от старите Богове, за да прегърне кръста. За Сенсъм, разбира се, това беше двоен триумф, защото като се ожени за сестрата на Артур, той не само се озова в кралския Съвет. С покръстването на Моргана Сенсъм нанесе голям удар на езичниците. Някои хора навъсено го обвиняваха в опортюнизъм, но честно да си кажа мисля, че той наистина обичаше Моргана по някакъв свой пресметлив начин, а тя без съмнение го обожаваше. Двама умни хора, обединени от недоволството си от живота. Сенсъм винаги смяташе, че трябва да заема по-високо място, от това което заемаше, а Моргана, някога красавица, сега негодуваше срещу съдбата, която й отреди огън да изкриви тялото й и ужасно да обезобрази лицето й. Негодуваше и срещу Нимю, защото някога Моргана беше най-доверената жрица на Мерлин, а по-младата Нимю си беше присвоила това място. За да си отмъсти сега, Моргана стана най-ревностна християнка. Започна да служи на Христос толкова пламенно, колкото преди служеше на по-старите Богове — след брака й със Сенсъм тя насочи цялата си огромна енергия за постигане на мисионерските амбиции на съпруга си.
Мерлин не присъства на сватбата, но това не му попречи да се позабавлява за сметка на това събитие.
— Тя е самотна — каза ми той, когато чу новината, — а господарят на мишките поне ще й прави компания. Не мислиш, че се чифтосват двамата, нали? Мили Богове, Дерфел, че ако бедната Моргана се съблече пред Сенсъм, той нали ще си изповръща червата! Пък и той не знае как да се чифтосва. Не и с жени във всеки случай.
Бракът не смегчи характера на Моргана. В Сенсъм тя откри човек, който с готовност се оставяше да бъде ръководен от нейните умни съвети, така че тя можеше да подкрепя амбициите му с цялата си неизтощима енергия, но за останалите хора Моргана си беше както и преди опърничава и мрачна жена, скрита зад своята отблъскваща златна маска. Тя продължи да живее в Инис Уидрин, но вече не на Хълма на Мерлин, а в къщата на епископа в границите на светилището. Оттам Моргана виждаше обгорения Хълм, където живееше нейният враг Нимю.
Нимю, изоставена от Мерлин сега, бе убедена, че Моргана е откраднала Съкровищата на Британия. Според мен нейното убеждение бе породено единствено от омразата й към Моргана — за Нимю покръстената жрица бе най-големият предател на Британия, защото бе изоставила Боговете, за да стане християнка. Затова където и да видеше Моргана, Нимю плюеше по нея и я засипваше с проклятия, които Моргана веднага й връщаше. Двете никога нямаше да се помирят. Веднъж по настояване на Нимю и аз се изправих срещу Моргана заради изгубения Свещен съд. Беше минала близо година от сватбата и въпреки че вече се обръщаха към мен с титлата лорд и бях един от най-богатите хора в Думнония, все още малко се страхувах от Моргана. Когато бях дете, тя имаше страшна власт и ужасяващ вид и управляваше Хълма с тежка и груба ръка, винаги готова да накаже с жреческия жезъл. И сега, след толкова години, старото страхопочитание отново се събуди в мен.