Срещнах я в една от новите сгради на Сенсъм в Инис Уидрин. Най-голямата от тези стаи бе с размери на кралска зала за угощения — тук десетки свещеници се учеха как да разпространяват Христовата вяра. Тези свещеници започваха своето обучение на шестгодишна възраст, на шестнадесет ги провъзгласяваха за светци и ги изпращаха по пътищата на Британия да печелят привърженици и да ги покръстват. По време на пътуванията си често срещах такива ревностни мъже. Те се движеха по двойки, само с една малка торба и тояга, но понякога ги придружаваха и жени, върху които тези мисионери оказваха странно влияние. Свещениците не изпитваха страх. Всеки път когато ги срещах ме засипваха с предизвикателства и ме подканваха, ако смея, да отрека техния Бог. Аз винаги признавах неговото съществуване, но след това заявявах, че и моите Богове съществуват, при което те започваха да ме проклинат, а жените с тях виеха срещу мен и съскаха какви ли не обиди. Веднъж двама от тия фанатици изплашиха дъщерите ми и аз трябваше да използвам дръжката на копието си. Признавам, че вложих доста сила в това, защото накрая имаше една счупена глава и една изкълчена китка, при това нито едно от двете не беше мое. Артур настоя да се явя пред съда като доказателство за това, че дори най-привилегированите думнонци не стоят над закона. Така се озовах в съдилището в Линдинис, където един християнски магистрат ме обвини за това, че съм счупил костите на мисионера, за което трябваше да платя в сребро като глобата бе в размер половината от собственото ми тегло.
— Трябваше да те бият с камшик тогава — озъби ми се Моргана, когато ме пуснаха при нея, очевидно си беше спомнила този случай. — С камшик на голо до кръв. Публично!
— Мисля, че подобно наказание вече би затруднило дори и вас, лейди — тихо отбелязах аз.
— Бог щеше да ми даде необходимата сила — изсъска тя иззад новата си златна маска с християнския кръст. Седеше край една маса, отрупана с пергаменти и изписани с мастило дървени цепленки — тя не само ръководеше училището на Сенсъм, но и изчисляваше богатствата на всяка църква и на всеки манастир в северна Думнония, най-много обаче се гордееше със своята общност от свети жени, които пееха и се молеха в своя собствена зала, където не бе разрешено влизането на мъже. Чувах приятните им гласове да пеят, докато Моргана ме оглеждаше от глава до пети. Очевидно не й се понрави много това, което видя.
— Ако си дошъл за още пари — озъби се тя, — няма да получиш. Първо трябва да си платите старите заеми.
— Не знам да имаме стари заеми — възразих тихо.
— Глупости — грабна тя една от цепленките и изчете някакъв фалшив списък от неплатени заеми.
Изчаках я да свърши и внимателно й обясних, че Съветът няма намерение да взима на заем пари от църквата.
— А ако имаше такова намерение, сигурен съм, че досега щяхте да сте го научили от вашия съпруг.
— Аз пък съм сигурна, че вие езичниците в Съвета заговорничите зад гърба на светеца — наведе глава, после подсмръкна. — Как е брат ми?
— Много е зает, лейди.
— Явно прекалено зает, за да дойде да ме види.
— А защо не го посетите вие, ако не сте твърде заета — любезно предложих аз.
— Аз? Да отида в Дурновария? И да срещна оная вещица Гуинивиър — прекръсти се тя, потопи ръката си в купа с вода и пак се прекръсти. — По-скоро бих отишла в ада да видя самия Сатана, отколкото тази вещица на Изида! — за малко Моргана щеше да плюе, за да се предпази от злото, но после се опомни и вместо това още веднъж се прекръсти. — Знаеш ли какви ритуали изисква Изида? — попита ме тя гневно.
— Не, лейди — отговорих аз.
— Мръсни, Дерфел, мръсни! Изида е блудницата! Курвата на Вавилон. Това е дяволска вяра, Дерфел. Лягат заедно, мъж и жена — потръпна Моргана пред тази ужасна мисъл. — Истински разврат.
— В храма на Изида не се допускат мъже, лейди — опитах се да защитя Гуинивиър — точно както и вие не ги допускате в женската зала.
— Не се допускат ли? — изкиска се Моргана. — Те идват през нощта, глупако, и се кланят голи на развратната си Богиня. Мъже и жени заедно, потни като свине! Да не мислиш, че не знам? Аз, която някога бях такава грешница? Да не мислиш, че знаеш повече от мен за езическите вярвания? Казвам ти, Дерфел, лягат си заедно и се валят в собствената си пот — голи жени и голи мъже. Изида и Озирис, жена и мъж, и жената дарява живот на мъжа, и как мислиш, че става това, глупак такъв? Чрез отвратителния акт на съвокуплението — ето как става! — тя потопи пръсти в купата и пак се прекръсти, оставяйки мокро петно на маската си. — Ти си един невеж доверчив глупак — озъби се Моргана срещу мен. Не исках да споря с нея. Привържениците на различни религии винаги хвърлят кал един срещу друг. Мнозина езичници обвиняваха християните в същите прегрешения по време на техните така наречени „празници на любовта“, а много хора извън градовете вярваха, че християните отвличат, убиват и ядат деца. — И Артур е глупак — изръмжа Моргана — щом вярва на Гуинивиър.