Винаги се намираха принцеси, които поемаха риска да пресекат морето и да споделят леглото на Марк, въпреки трагичните кончини на неговите предишни съпруги. Може би им се струваше по-добре да станат кралици на Кърнау, макар и за кратко, отколкото да чакат в женските покои да се появи подходяща партия, което можеше и никога да не се случи, пък и обясненията за смъртните случаи винаги звучаха правдоподобно. Просто нещастни случаи.
След смъртта на Яла дълго време не се появи нова съпруга. Марк остаряваше и хората предполагаха, че се е отказал от тази игра на бракове. Но точно през лятото на годината, предшестваща встъпването на Мордред на власт в Думнония, застаряващия крал Марк отново се ожени. Новата му съпруга бе дъщеря на нашия стар съюзник Енгас Мак Ейрем, ирландския крал на Демеция, който ни бе осигурил победата в долината Лъг. Заради решителната му намеса в тази битка Артур му беше простил безбройните нахлувания в земите на Кунеглас. Всъщност тези нападения не престанаха. Страшните Черни щитове на Енгас непрекъснато навлизаха в Поуис и в земите на старата Силурия и през всичките тези години Кунеглас бе принуден да поддържа скъпоструващи бойни отряди по западната си граница. Енгас никога не поемаше отговорността за тези рейдове като се оправдаваше с това, че неговите старейшини били недисциплинирани и все обещаваше да отреже някоя и друга глава, но главите си оставаха на съответните рамене и след всяка жътва гладните Черни щитове се връщаха в Поуис. Артур изпращаше на поуиската граница нашите млади копиеносци да придобиват опит. Тези продоволствени войни ни даваха възможност да обучаваме войниците, които още не бяха влизали в истинска битка и да поддържаме инстинктите на старите бойци. Кунеглас искаше веднъж завинаги да свърши с Демеция, но Артур харесваше Енгас и настояваше, че си струва да понасяме неговите грабителски походи, заради опита, който придобиваха в тези войни нашите копиеносци. Така Черните щитове бяха спасени.
Брака на застаряващия крал Марк с невръстната му булка от Демеция, скрепи един съюз между две малки кралства, който не разтревожи никого, пък и никой не вярваше, че Марк се беше оженил по някакви политически причини. Единствената причина за този брак бе неутолимият глад на Марк за млада кралска плът. Тогава той беше почти на шейсет, синът му Тристан бе почти на четиридесет, а Изолда, новата кралица, бе само на петнадесет.
Трагедията започна, когато Кълхуч ни изпрати вест, че Тристан е пристигнал в Иска с младата съпруга на баща си. След смъртта на Мелуас, настъпила след преяждане със стриди, за управител на западната провинция на Думнония бе назначен Кълхуч. Неговото съобщение гласеше, че Тристан и Изолда избягали от крал Марк. Самият Кълхуч бе скоро развеселен, отколкото ратревожен от тяхното пристигане, защото и той като мен се бе бил рамо до рамо с Тристан в долината Лъг и край Лондон и харесваше принца на Кърнау.
„Тази булка поне ще оцелее — пишеше Кълхуч в писмото си до Съвета — и го заслужава. Предоставих им един стар замък и охрана от копиеносци.“
По-нататък посланието описваше един рейд на ирландски пирати, дошли през морето, и завършваше с обичайните за Кълхуч молби за намаляване на данъците и предупреждение, пак обичайно за неговите писма, че тази година реколтата не изглеждала особено богата. Накратко това беше едно най-обикновено послание, което не можеше ни най-малко да разтревожи Съвета, тъй като всички знаехме, че реколтата щеше да бъде доста богата и че Кълхуч просто се опитва да си създаде оправдание, за да иска намаление на данъците, които трябваше да даде на кралската хазна. Колкото до историята с Тристан и Изолда — това бе просто една забавна нотка в ежедневието ни и никой не видя в нея някаква опасност. Служителите на Артур прибраха съобщението където трябва и Съветът продължи работата си с обсъждане молбата на Сенсъм да се построи голяма църква за петстотната годишнина от раждането на Христос. Аз се изказах против предложението. Епископ Сенсъм съска, грачи и лая, че църквата била необходима ако не искаме светът да бъде унищожен от дявола. Безгрижните ни пререкания по този въпрос продължиха докато прислужниците ни сервираха обяда в двора на двореца.