Съветът тогава заседаваше в Дурновария и както обикновено Гуинивиър бе напуснала своя Морски дворец, за да бъде в града по време на заседанията. На обяд се присъедини към нас. Седеше до Артур и нейната близост както винаги го изпълваше с щастие. Той беше толкова горд с нея. Бракът може и да му беше донесъл някои разочарования, особено по отношение на децата — Артур искаше повече деца, но беше очевидно, че той все още бе влюбен в жена си. Всеки поглед към нея показваше удивлението му, че такава жена е могла да се омъжи за него, а никога не му идваше на ум, че той бе личност, за която си заслужава да се бориш, способен владетел и добър човек. Артур я обожаваше и в онзи ден, докато ядяхме плодове, хляб и сирене под топлите слънчеви лъчи, бе лесно да се разбере защо. Тя можеше да бъде остроумна и хаплива, забавна и мъдра, а външният й вид все още приковаваше вниманието. За нея времето като че ли бе спряло. Кожата й бе бяла като мляко, а около очите й нямаше и следа от фините бръчки, които забелязвах по лицето на Сийнуин — наистина изглеждаше така сякаш не бе остаряла нито с миг след онзи далечен ден, в който Артур за първи път я видя в претъпканата зала на Горфидид. Мисля, че всеки път когато Артур се връщаше вкъщи от дългите си задължителни пътувания из кралството на Мордред, той все още, щом зърнеше Гуинивиър, изпитваше онова поразително чувство на щастие, което бе изпитал при тяхната първа среща. А Гуинивиър знаеше как да поддържа магията на своето очарование като стоеше винаги на една тайнствена крачка пред Артур и така все повече засилваше неговата страст. Това според мен бе нейната любовна рецепта.
Мордред също беше с нас в онзи ден. Артур държеше кралят да присъства на заседанията на Съвета още преди да е поел всичките си правомощия и винаги насърчаваше Мордред да взима участие в обсъжданията. Но единственият принос на Мордред в тези заседания бе да седи и да си чисти мръсотията изпод ноктите или да се прозява докато слуша отегчителните ни разговори. Артур се надяваше Мордред да се научи на отговорност като присъства на работата на Съвета, но аз се страхувах, че кралят просто се учи как да избягва детайлите в управлението. В онзи ден, по време на обяда, той седна, както се полага, на централното място на масата и дори не се престори на заинтригуван от историята, която епископ Емрис разправяше за чудодейната поява на пролетта след като някакъв свещеник благословил един хълм.
— Тази пролет, епископе — намеси се Гуинивиър, — не се ли появи по възвишенията северно от Дунум?
— Ами, да, лейди! — възкликна Емрис, доволен, че има и други слушатели освен безмълвния Мордред. — И вие ли чухте за това чудо?
— Много преди твоят свещеник да се появи — отвърна Гуинивиър. — Тази пролет идва и си отива, епископе, в зависимост от дъждовете. А тази година, ако си спомняте, в края на зимата валяха необичайно много дъждове — усмихна се тя победоносно. Все още бе противник на църквата, но вече не така шумно и открито.
— Това е нова пролет — настояваше Емрис. — Тамошните хора ни увериха, че никога не е имало такава пролет преди! — Епископът се обърна към Мордред. — Трябва да видите тази пролет, кралю господарю. Наистина е чудотворна.
Мордред се прозя и вяло погледна към гълъбите на отсрещния покрив. По дрехата му имаше петна от медовина, а току-що поникналата му къдрава брада бе пълна с трохи.
— Свършихме ли днешната работа? — внезапно попита той.
— Съвсем не, кралю господарю — възкликна Емрис въодушевено. — Още не сме взели решение за строежа на църквата, а има и три предложения за магистрати. Предполагам, че кандидатите са тук, за да ги разпитаме? — обърна се той към Артур.
— Тук са, епископе — потвърди Артур.
— Ще работим цял ден! — заключи Емрис доволен.
— Не и аз — охлади ентусиазма му Мордред. — Аз отивам на лов.
— Но кралю господарю… — опита се да възрази Емрис.
— Отивам на лов — прекъсна го Мордред. Бутна назад кушетката си, изправи се до ниската маса и закуцука през двора.
Около масата настъпи тишина. Всички знаехме какво си мислеха другите, но никой не изрази гласно мислите си, докато накрая аз се опитах да бъда оптимистичен.
— Отнася се с внимание към оръжията си — рекох.
— Защото му доставя удоволствие да убива — обади се Гуинивиър с леден глас.