— Иска ми се това момче поне да разговоря понякога! — тъжно каза Емрис. — Само седи, гледа мрачно и си чопли ноктите.
— Поне не си чопли носа — кисело забеляза Гуинивиър, после вдигна очи към портата, където се беше появил някакъв непознат. Хигуид, прислужникът на Артур, извести, че странникът се казва Силан, велик боец на Кърнау. Той наистина приличаше на велик боец, защото бе като звяр с огромна черна коса и рошава гъста брада, а на челото му бе татуирана синя брадва. Силан се поклони на Гуинивиър, после извади своя варварски меч и го постави на плочите с връх, насочен към Артур. Този жест показваше, че между нашите страни съществува тежък проблем за разрешаване.
— Седнете, лорд Силан — покани го Артур, вдигнал ръка към празното място на Мордред. — Има сирене, вино. Хлябът е прясно изпечен.
Силан смъкна железния си шлем, увенчан с озъбената маска на дива котка.
— Лорд — започна той с дрезгав глас, — идвам с оплакване…
— Но идвате и с празен стомах без съмнение — прекъсна го Артур. — Седни, човече! Хората ти ще получат храна в кухнята. И вдигни, моля те, този меч.
Официалният характер на посещението бе сковал Силан, но сърдечната фамилиарност на Артур го накара да се отпусне. Разчупи един хляб и си отряза голямо парче сирене. Артур го попита с какво оплакване е дошъл и Силан отговори с една дума.
— Тристан — после продължи обяснението, но в устата му все още имаше храна, което накара Гуинивиър да потръпне от отвращение. — Престолонаследникът е избягал във вашата страна, лорд, като е довел със себе си и кралицата — великият боец на Кърнау пресуши един рог с вино и добави — Крал Марк иска да му върнете и двамата.
Артур нищо не каза, само забарабани с пръсти по края на масата.
Силан погълна още хляб и сирене, сипа си и още вино.
— Достатъчно неприятен е фактът — продължи той след като шумно се оригна, — че престолонаследникът е — замълча за миг и погледна към Гуинивиър, след това пооправи изречението си — е с мащехата си.
Гуинивиър го прекъсна, за да изрече думата, която Силан не посмя да произнесе в нейно присъствие. Той кимна, изчерви се и продължи.
— Не е така, лейди. Не за да спи със собствената си мащеха. Освен че е с нея, той открадна и половината от хазната на баща си. Нарушил е две клетви, лорд. Клетвата към царствения си баща и клетвата към неговата кралица, а сега разбрахме, че е намерил убежище близо до Иска.
— Чух, че принцът е в Думнония — мрачно каза Артур.
— А моят крал го иска в Кърнау. Иска и двамата.
Казал каквото имаше да казва, Силан отново нападна сиренето.
Съветът отново се събра, а Силан остана да си почива на слънце в двора. На тримата кандидати за магистрати бе наредено да чакат, дълго разискваният въпрос на Сенсъм за голямата църква бе изоставен. Сега трябваше да решим какво ще отговори Артур на крал Марк.
— Тристан — заявих аз — винаги е бил наш приятел. Когато никой друг не иска да се сражава за нас, той застава в нашите редици. Тристан доведе хора в долината Лъг. Беше с нас и край Лондон. Той заслужава да му помогнем.
— Той е нарушил клетви, дадени на крал — каза Артур разтревожен.
— Езически клетви — намеси се Сенсъм, като че ли това намаляваше обидата, която Тристан бе нанесъл на баща си.
— Но е откраднал и пари — припомни епископ Емрис.
— Които се надява, че скоро ще бъдат негови по право — опитах се да защитя стария си боен другар.
— Точно това безпокои крал Марк — отбеляза Артур. — Постави се на негово място, Дерфел, от какво би се страхувал най-много?
— От недостиг на принцеси? — пошегувах се аз. Но това само накара Артур да смръщи вежди срещу мен.
— Той се страхува, че Тристан ще се върне в Кърнау с войска. Страхува се от гражданска война. Страхува се, и с право, че синът му се е изморил да го чака да умре.
Аз поклатих глава.
— Тристан не е от хората, които пресмятат всеки свои ход, господарю. Той действа импулсивно. Влюбил се е до забрава в булката на баща си. Изобщо не мисли за никакъв трон.
— Още не — пророкува зловещо Артур, — но ще се замисли.
— Ако дадем убежище на Тристан, какво ще направи крал Марк? — попита умно Сенсъм.
— Ще прати хората си в земите ни — отвърна Артур. — Няколко подпалени стопанства, откраднат добитък. Или пък ще изпрати копиеносците си да му доведат Тристан жив. Неговите моряци могат да се справят с тази задача. (Единствено жителите на Кърнау в цяла Британия умееха без страх да плават из моретата и саксите още в своите първи набези се бяха научили да се страхуват от дългите лодки на Марк.) — Едно такова решение ще бъде постоянен източник на проблеми — заключи Артур. — По десетина избити земеделци и жените им всеки месец. Ще трябва да държим по сто копиеносци на границата докато всичко утихне.