— Защо на краля? — продължи да ме разпитва той сякаш бях някой новак, който скоро е учил законите на Думнония.
— Защото клетвата ти към краля — послушно отвърнах аз, — е над всички други клетви и ти си длъжен да му се подчиняваш.
— Значи кралят — каза Артур твърдо — е пазител на нашите клетви и без него ще останем заплетени в противоречивите си клетви. Без крал ще настане хаос. Всички клетви водят към краля, Дерфел, всичките ни задължения са свързани с краля и всичките ни закони са в ръцете на краля. Ако не зачитаме краля, не зачитаме реда. Можем да се сражаваме с други крале, можем дори да ги убиваме, но само защото заплашват нашия крал и неговия ред. Кралят, Дерфел, е народът, а ние принадлежим на краля. Каквото и да правим, трябва да подкрепяме краля.
Знаех, че не говори за Тристан и за Марк. Мислеше за Мордред и затова се осмелих да изкажа на глас онова, което тежеше над Думнония през всичките тези години.
— Има хора, които смятат, че ти трябва да бъдеш нашия крал, господарю.
— Не! — викна той. — Не! — повтори с по-тих глас, вперил поглед в очите ми. Аз погледнах надолу към меча, опрян на камъка.
— Защо не?
— Защото съм дал клетва на Утър.
— Мордред не става за крал. И ти знаеш това, господарю.
Той отново се обърна към морето.
— Мордред е нашият крал, Дерфел, и това е всичко, което ти и аз трябва да знаем. Той е пазител на нашите клетви. Ние не можем да го съдим, само той може да ни съди. И ако ти или аз решим, че някой друг трябва да бъде крал, тогава къде остава редът? Ако един човек отнеме трона несправедливо, всеки друг може да изяви претенции за него. Ако сега аз седна на трона, какво би попречило на някой друг да ме измести от там? Вече няма да има ред. Ще настане хаос.
— Мислиш ли, че Мордред го е грижа за реда? — горчиво запитах аз.
— Мисля, че Мордред още не е поел истински властта в ръцете си и че когато това стане, той може би ще се промени. Струва ми се по-вероятно да не се промени, но над всичко, Дерфел, стои вярата ми, че той е нашият крал и ние трябва да го понасяме, защото това е наш дълг независимо дали ни харесва или не. В целия този свят, Дерфел — грабна той внезапно Екскалибур и го размаха над хоризонта — в целия този свят има само един сигурен ред и това е редът на краля. Не на Боговете. Те са напуснали Британия. Мерлин си мислеше, че ще може да ги върне, но я виж Мерлин сега. Сенсъм ни разправя, че неговият Бог е силен, може и така да е, но мен това не ме засяга. Аз виждам само кралете, нашите клетви и нашите задължения са свързани с кралете. Без тях ние бихме били просто диви същества, които се борят за място под слънцето — Артур скри Екскалибур в ножницата. — Аз съм длъжен да подкрепям кралете, защото без тях ще настане хаос, затова казах на Тристан и на Изолда, че ще трябва да се изправят пред съда.
— Съд ли? — възкликнах аз и плюх. Артур ме изгледа гневно.
— Обвинени са в кражба. Обвинени са в клетвопрестъпничество. Обвинени са в разврат — последната дума изкриви устните му и той се обърна, за да я захвърли към морето.
— Те са влюбени! — противопоставих се аз. И тъй като Артур не отговори, реших да атакувам фронтално. — А ти, Артур сине на Утър, изправи ли се пред съда, когато престъпи една от клетвите си? Не клетвата си към Бан, а клетвата, която даде на Сийнуин на годежа си с нея. Ти престъпи тази клетва и никой не те изправи пред магистрати, които да те съдят!
Той се обърна към мен разтреперан от гняв и за миг ми се стори, че отново ще извади Екскалибур и ще връхлети върху мен, но Артур само потръпна и застина. Очите му отново се изпълниха със сълзи. Дълго мълча, после кимна с глава.
— Престъпих тази клетва, вярно е. Мислиш ли, че не съм съжалявал за това?
— И няма да позволиш на Тристан да престъпи една клетва?
— Той е крадец! — озъби ми се Артур, побеснял. — Да не мислиш, че трябва да изложим граничните си земи на риска години наред да бъдат нападани заради някакъв крадец, който се съвкуплява с мащехата си? Би ли могъл да говориш със семействата на избитите стопани от пограничните райони и да оправдаеш смъртта на близките им с любовта на Тристан? Мислиш, че трябва да изложим на опасност живота на жени и деца заради любовта на един принц? Това ли смяташ за справедливо?
— Мисля, че Тристан е наш приятел — не остъпвах аз и понеже той не отговори, плюх в краката му. — Ти повика Марк, нали? — укорих го аз. Артур кимна.
— Да, изпратих вестоносец от Иска.
— Тристан е наш приятел — викнах в лицето му. Той затвори очи.
— Той е откраднал от крал — упорито повтори Артур. — Откраднал е злато, съпруга и гордост. Престъпил е клетви. Баща му търси справедливост, а аз съм се заклел да бъда справедлив.