За тези години Ланселот и неговите приятели много пъти идваха в Думнония, но най-често прекосяваха границата и отиваха в Морския дворец. Понякога стигаха и до Дурновария, за да присъстват на някой по-голям пир. В такива случаи аз просто не отивах на угощенията и нито Артур, нито Гуинивиър ме упрекваха за това. Не бях поканен на голямото погребение след смъртта на Илейн, майката на Ланселот.
В интерес на истината Ланселот не беше лош владетел. Не беше Артур, не се интересуваше изобщо от качеството на раздаваното правосъдие, нито от това дали данъците се събираха честно, не го беше грижа и за пътищата в страната. Той просто не обръщаше внимание на тези неща, но тъй като и преди него никой владетел не се бе занимавал с подобни въпроси, хората не правеха разлика. Подобно на Гуинивиър, Ланселот се интересуваше единствено от собствените си удобства и точно като Гуинивиър Ланселот си построи разкошен дворец, който напълни със статуи, ярки стенописи и разбира се, окачи из стаите многобройните си огледала, в които можеше да се възхищава на собственото си безкрайно повтарящо се изображение. Парите за този разкош идваха от данъците и ако някому се струваше, че данъците са твърде тежки, оставаше му радостта, че поне не бе заплашен от нападенията на саксите. За всеобща изненада Сердик спазваше обещанието, дадено на Ланселот, и страшните сакски копиеносци стояха далеч от богатите земи на белгите.
Но то нямаше и нужда от грабителски набези, защото Ланселот бе поканил саксите да дойдат и да живеят в кралството му. Продължителните дългогодишни войни бяха намалили населението и сега горите заплашваха да погълнат обширни ивици плодородна земя. Затова Ланселот поканил хората на Сердик да се заселят там и да обработват запустелите ниви. Саксите дали клетва за вярност на Ланселот, изчистили земите от прораслите гори, построили нови села, плащали си данъците и дори пращали копиеносци в отредите на Ланселот. Разправяше се, че цялата му дворцова охрана се състояла от сакси. Той я наричал Сакската гвардия, а войниците за нея подбирал по височина и цвят на косата. Дълги години само чувах да се говори за тях, докато накрая и сам ги видях — всички бяха високи и руси и носеха брадви, излъскани до блясък. Носеше се слух, че Ланселот плащал данък на Сердик, но когато решихме да обсъдим достоверността на този слух в нашия съвет, Артур гневно отхвърли подобна възможност. Артур не одобряваше, решението на Ланселот да пусне сакски заселници на британска земя, но смяташе, че кралят на белгите има право сам да решава, още повече, че в земята му поне цареше мир. Като че ли мирът оправдаваше всичко.
Ланселот дори се хвалеше, че покръстил своята Сакска гвардия в името на Христос. Изглежда неговото собствено покръстване не бе само демонстрация или поне така твърдеше Галахад, когато разговаряхме за това по време на честите му посещения в Линдинис. Той ми описа църквата, която Сенсъм построи в двореца във Вента, и ми разправяше как всеки ден там пеел хор и орляк свещеници извършвали християнски тайнства.
— Всичко е толкова красиво — каза Галахад с копнеж. Това беше преди да видя истеричните прояви на религиозна ревност в Иска, още нямах представа за съществуването на подобна лудост, така че не го попитах дали заразата бе плъзнала и във Вента и дали Ланселот насърчава думнонските християни да виждат в негово лице своя спасител.
— Християнството оказало ли е някакво влияние върху брат ти? — попита Сийнуин. Галахад се загледа в ръцете й. Сийнуин издърпваше нишка от каделята на хурката и я навиваше на вретеното.
— Не — призна той. — Смята, че е достатъчно веднъж дневно да казва молитви и после да прави каквото си иска. Но това, за съжаление, е присъщо на много християни.
— И какво толкова прави? — попита Сийнуин.
— Не е за разправяне.
— Да изляза ли от стаята — попита сладко Сийнуин, — за да можеш да разкажеш на Дерфел без да ме смущаваш? Пък той ще ми каже всичко, като си легнем.
Галахад се засмя.
— Ланселот скучае, лейди, и разсейва скуката по обичайния начин. Ходи на лов.
— И Дерфел ходи на лов, аз също. Няма нищо лошо в това.
— Той ходи на лов за момичета — мрачно уточни Галахад. — Не се отнася зле с тях, но всъщност не им оставя право на избор. На някои това им харесва. Всички тези момичета натрупват достатъчно богатство, но плащат за това с честта си, защото стават негови курви.
— А не постъпват ли така повечето крале — сухо отбеляза Сийнуин. — Само това ли прави Ланселот?
— Прекарва часове с ония двама нещастни друиди — отговори й Галахад — и никой не може да разбере какво прави един крал християнин в компанията на друиди, но той твърди, че вижда в тях само приятели. Освен това се грижи за своите поети, събира огледала и посещава Гуинивиър в Морския дворец.