Тя замълча, а аз нямаше какво да й кажа. Течността отново бе неподвижна. Когато Нимю заговори, гласът й бе странен и плътен и изобщо не помръдна огледалната повърхност на течността в казана.
— В Кадарн ще дойдат двама крале, но там ще управлява човек, който не е крал. Мъртва ще сключи брак, загубата ще бъде разкрита и меч ще надвисне над врата на едно дете.
След това нададе ужасен писък и стресна голия мъж, който се мушна с невероятна бързина в най-далечния ъгъл на колибата и клекна там скрил глава между ръцете си.
— Предай това на Мерлин — Нимю вече говореше с нормалния си глас. — Той ще го разтълкува.
— Ще му предам — обещах й аз.
— И му кажи — вкопчи се тя с отчаян плам за ръката ми, ноктите й бяха мръсни и извити, — че видях Свещения съд в течността. Кажи му, че скоро ще се опитат да го използват. Скоро, Дерфел! Кажи му това!
— Добре — кимнах аз и тъй като не можех повече да понасям вонята, издърпах ръката си и се измъкнах навън под ледената суграшица.
Нимю също излезе и се мушна под наметалото ми, за да се скрие от мокрия сняг. Тръгна с мен към потрошената порта, бе странно весела.
— Всички мислят, че ние губим, Дерфел. Всеки си мисли, че ония мръсни християни ще надделеят над нас. Но това няма да стане. Скоро ще разберем къде е Свещения съд, Мерлин ще се завърне и ще освободи силата.
Спрях при портата и се вгледах в групата християни, които винаги стояха в подножието на Хълма и се молеха в странната си молитвена поза с разперени встрани ръце. Сенсъм и Моргана бяха организирали това постоянно молитвено присъствие, което трябваше да измоли от техния Бог да прочисти Хълма от езичниците. Нимю се взря презрително в християните. Някои от тях я познаха и се прекръстиха.
— И ти ли мислиш, че християнството побеждава, Дерфел?
— Страхувам се от тях — признах аз, заслушан в гневния вой, който се чуваше в пондожието на Хълма. Спомних си налудничавите изстъпления на вярващите в Иска и се зачудих докога този фанатизъм ще може да се държи под контрол. — Наистина се страхувам от тях — тъжно повторих аз.
— Християнството няма да победи — презрително сви устни Нимю. — Гледай.
Тя се измъкна изпод наметалото ми и вдигна мръсната си рокля, за да покаже нещастната си голота на християните. Завъртя бедрата си в неприличен жест и нададе вой, който заглъхна във вятъра и чак тогава пусна полите си. Някои от християните се прекръстиха, но, забелязах, че повечето от тях неволно направиха езическия знак против злото с дясната ръка и плюха на земята.
— Видя ли? — попита тя с усмивка. — Те все още вярват в старите Богове. Още вярват. И скоро, Дерфел, ще имат доказателство за тяхната мощ. Кажи това на Мерлин.
Казах на Мерлин. Стоях пред него и му докладвах за двамата крале, които щели да дойдат в Каер Кадарн, но там щял да управлява човек, който не е крал, че мъртва ще бъде взета за булка, загубата ще бъде разкрита, а на врата на едно дете ще надвисне меч.
— Я го повтори, Дерфел — хвърли ми той кос поглед отдолу. Седеше и галеше една стара котка на сиви ивици, която се протягаше в скута му.
Повторих всичко, като добавих и уверението на Нимю, че Свещения съд скоро ще бъде използван. Мерлин се засмя, поклати глава и пак се разсмя. Погали котката в скута си.
— И казваш имала глава на друид, а?
— Главата на Бализ, господарю.
Той почеса котката под брадата.
— Главата на Бализ бе изгорена преди години, Дерфел. Бе изгорена и натрошена на прах. Знам, защото аз я натроших. Троших я докато нищо не остана от нея.
Затвори очи и заспа.
Следващото лято, ден преди пълнолуние, когато дърветата в подножието на Каер Кадар шумоляха, натежали от листа, в една кристална слънчева утрин, когато слънцето грееше над живите плетове блеснали с цветовете на дивата тиква и върбовката, в онази сутрин на древния връх на Каер Кадарн ние провъзгласихме Мордред за крал.
Старата крепост на Каер Кадарн бе пуста през по-голямата част от годината, но това бе нашият кралски хълм, мястото за тържествените кралски ритуали в сърцето на Думнония. Затова укрепленията се поддържаха, но отвътре крепостта представляваше тъжна гледка — разпадащи се къщи, клекнали около голямата занемарена зала за угощения, която сега бе дом за птици, прилепи и мишки. Залата се намираше в по-ниската част на широкия връх на Каер Кадарн, а на по-високото плато, на запад, имаше кръг от камъни, покрити с лишеи, които заобикаляха един огромен плосък скален блок — древният кралски камък на Думнония. Тук великия Бог Бел бе миропомазал своя син полу-Бог, полу-човек — Бели Маур и го бе провъзгласил за първи крал на Думнония. Оттогава, дори в годините на римското владичество, нашите крале биват провъзгласявани на това място за владетели. Мордред се роди на този хълм и тук бе провъзгласен за крал като бебе, но тогава церемонията просто бе признала кралския статут на Мордред без да поверява никакви отговорности в ръцете му. Сега вече той бе възмъжал и щеше да стане крал не само по име, но и на дело. Тази втора акламация освобождаваше Артур от неговата клетва и предаваше на Мордред цялата власт, която някога бе упражнявал Утър.