Неговото управление донесе някои промени. Мордред поиска да му бъде даден Зимния дворец на Утър и това не изненада никого. Но аз се изненадах, когато Сенсъм поиска двореца в Линдинис за себе си. Той излезе с това искане пред Съвета, като обясни, че имал нужда от просторния дворец за своето училище и за общността на светите жени на Моргана и освен това искал да бъде близо до църквата, която строеше на върха на Каер Кадарн. Мордред само махна с ръка в знак на съгласие и така ние със Сийнуин бяхме изхвърлени оттам. Но Ърмидс хол беше празен и ние се преместихме в потъналото в мъгли селище край блатото. Артур се изказа против допускането на Сенсъм в Линдинис, както и против искането на епископа кралската хазна да заплати за ремонта на двореца, който според Сенсъм бил необходим поради поразиите, направени от живелите там множество недисциплинирани деца. Мордред обаче отхвърли протестите на Артур. Това бяха единствените самостоятелни решения на Мордред, защото обикновено оставяше Артур да се оправя с работите в кралството. Артур, макар и да не беше вече покровител на Мордред, беше висш съветник и кралят рядко присъстваше на заседанията на съвета (предпочиташе да ходи на лов). Не винаги ходеше на лов за сърни и вълци и на нас с Артур ни стана навик да носим злато като компенсация за отнетата девственост на нечия дъщеря или за срама на нечия съпруга. Това задължение бе много неприятно, но малко бяха щастливите кралства без подобни инциденти.
Онова лято най-малката ни дъщеря, Даян, се разболя. Някаква треска, която не искаше да си отиде или по-скоро идваше и си отиваше, но бе толкова безпощадна, че детето на три пъти щеше да умре. И трите пъти я спасяваха отварите на Мерлин, макар че, каквото и да правеше, старецът не успя напълно да прогони болестта. От трите ни дъщери Даян бе най-буйната. Най-голямата, Моруена, бе чувствително дете, което обичаше да се грижи като майка за по-малките си сестри и обичаше всички домакински работи, все се въртеше из кухнята или наблюдаваше с интерес обработката на лена. Серен, звездата, бе нашата красавица. Това дете бе наследило цялото изящество на майка си, но бе добавила към това мечтателност и собствен чар. Можеше с часове да седи при манестрелите, да учи песните им и да свири на арфа. Но Даян, както винаги казваше Сийнуин, бе моята дъщеря. Даян не се страхуваше от нищо. Можеше да стреля с лък и стрели, обожаваше ездата и на шест години караше из блатото лодка от сплетени върбови клонки като истински рибар. Когато я хвана треската, още не бе навършила шест и ако не се беше разболяла, сигурно щяхме всички да заминем за Поуис, защото близо месец след първата годишнина от акламацията на Мордред кралят внезапно поиска двамата с Артур да отпътуваме за кралството на Кунеглас.
Мордред рядко идваше на заседанията на кралския съвет, но тогава се появи и ни изненада с тази своя заповед. Странна беше и причината за пътуването, но кралят бе твърдо решил да ни изпрати в Поуис. Имаше, разбира се, скрита причина, но тогава нито Артур, нито аз, нито който и да било друг от съвета проумя това с изключение на Сенсъм, защото идеята, както се оказа по-късно, била негова. Доста време ни отне докато разберем какво бе намислил господарят на мишките. Нямахме никакви основания да се отнасяме с подозрение към предложението на краля, защото то все пак изглеждаше достатъчно разумно. Само дето ние с Артур не разбирахме защо трябваше да ни пращат в Поуис и двамата.
Задачата бе свързана с една стара, стара история. Майката на Мордред, Норуена, бе убита от краля на Силурия Гундлеус и въпреки че Гундлеус си бе получил заслуженото, човекът, който бе предал Норуена все още бе жив. Той се казваше Лайгесак. Беше командир на кралската охрана, когато Мордред беше бебе. Но Лайгесак се продаде на Гундлеус и отвори портите на Хълма, за да може силурският крал да изпълни жестокия си план. Мордред бе спасен от Моргана, но майка му умря заради предателството на Лайгесак, който оцеля по време на войната последвала убийството, оцеля и по време на битката в долината Лъг.