— Ърс? — викнах аз. — Ърс?
Нещо се надигна в тъмнината. Беше някаква чудовищна черна сянка, която се отърси от няколко пласта кожи и скъсани дрехи и погледна към мен.
— Ърс — повторих аз. — Ти ли си Ърс?
Какво ли очаквах тогава? Не бях виждал майка си повече от двадесет и пет години — от деня, когато копиеносците на Гундлеус ме изтръгнаха от ръцете й и ме предадоха на Танабурс, за да ме принесе в жертва в ямата на смъртта. Тогава Ърс изпищя, после бе отведена в Силурия, където я очакваше новата й робска съдба. Сигурно ме е мислила за мъртъв, а после Танабурс й е казал, че съм жив. Докато вървях на юг през стръмните долини на Силурия, напрегнат в очакване на срещата, аз си бях представял прегръдки, сълзи, прошка и щастие.
Но действителността бе различна. Една огромна жена, чиято руса коса бе станала мръсно сива, изпълзя от купа кожи и одеяла и примига срещу мен подозрително. Тя наистина бе огромна — една грамада от разлагаща се плът с лице кръгло като щит и белязано от болести и заздравели рани, а очите й малки, остри и кървясали.
— Някога ми викаха Ърс — каза тя с дрезгав глас.
Излязох от колибата, отвратен от вонята на урина и плесен. Тя тръгна след мен на четири крака и примига на слънчевата светлина. Беше облечена в дрипи.
— Ти ли си Ърс? — невярващо попитах аз.
— Някога бях — повтори тя и се прозина, в устата й нямаше нито един зъб. — Много отдавна. Сега ми викат Ена — каза тя и след кратка пауза тъжно добави — Лудата Ена. — после погледна хубавите ми дрехи, красивия колан с ножницата за меча, високите ми ботуши. — Кой си ти, господарю?
— Казвам се Дерфел Кадарн, лорд на Думнония — името ми не означаваше нищо за нея. — Аз съм твой син — добавих.
Тя не реагира, само се облегна на стената на колибата, която опасно хлътна под тежестта й. Ърс пъхна ръка в дрипите си и се почеса по гърдите.
— Всичките ми синове са мъртви — каза тя.
— Мен ме взе Танабурс — припомних й аз — и ме хвърли в ямата на смъртта.
Все едно, че не й бях казал нищо. Лежеше отпусната на стената, огромното й туловище се повдигаше при всяко усилие на гърдите да поемат малко въздух. Тя поигра с котката и се загледа отвъд Севърнско море, където се виждаха неясните очертания на далечния думнонски бряг, с надвесени над него дъждовни облаци.
— Някога наистина имах син — обади се накрая тя, — който бе даден на Боговете в ямата на смъртта. Казваше се Уига. Уига. Хубаво момче.
Уига? Уига! Това грозно и грубо име спря за миг сърцето ми.
— Аз съм Уига — казах аз, намразил вече това име. — След като ме спасиха от ямата на смъртта ми дадоха ново име — обясних й аз. Говорехме на сакски и аз се справях много по-добре от майка ми, която не бе използвала родния си език от години.
— О, не — намръщи се тя. Видях една въшка да пълзи по косата й. — Не — повтори тя. — Уига бе само едно малко момче. Само едно малко момче. Първородният ми син и те ми го взеха.
— Аз оцелях, майко — уверих я аз. Бях отвратен от нея и в същото време очарован, съжалявах дълбоко, задето изобщо бях тръгнал да я търся. — Спасих се от ямата и пазя спомена за теб — казах. И така си беше, само дето в паметта ми тя бе стройна и гъвкава като Сийнуин.
— Само едно малко момче — замечта се Ърс. Затвори очи и аз помислих, че заспа, но изглежда просто пикаеше, защото изпод дрипите й се показа струйка, която закапа надолу по скалата към димящия огън.
— Разкажи ми за Уига — помолих аз.
— Когато Утър ме залови, аз бях трудна с него. Утър беше голям мъж, с голям дракон на щита — тя се почеса и въшките в косата й се скриха. — Той ме даде на Мадог — продължи тя — и Уига се роди в имението на Мадог. Бяхме щастливи при Мадог. Той беше добър господар, отнасяше се добре с робите си, но дойде Гундлеус и Уига беше убит.
— Не е вярно — настоях аз. — Танабурс не ти ли каза?
Като чу името на друида, тя потрепера и придърпа прокъсания си шал около огромните си рамене. Нищо не каза, но след малко очите й се изпълниха със сълзи.
По пътеката се изкатери някаква жена. Пристъпваше бавно и подозрително, промъкна се боязливо покрай ръба на скалата, хвърляйки предпазливи погледи към мен. Когато най-сетне се почувства в безопасност, мина бързо край мен и клекна до Ърс.