— ТОгава твоят крал и господар Ланселот може да ги изпрати на север и да нареди на стражата да ги придружи — предложи Артур с едва доловим сарказъм.
— Не — отсече Борс. Беше гологлав и под горещото слънце по широкото му покрито с белези лице се стичаше пот.
— Не? — заплашително сви очи Артур.
— Имам съобщение за вас, лорд — каза Борс дръзко, — а то е следното. Моят крал и господар ви дава правото да живеете в Думнония с жена си. Ще се отнасят с вас с уважение, но при условие че, дадете клетва за вярност на моя крал. — Борс замълча и вдигна поглед нагоре. Беше един от онези знаменателни дни, в които луната и слънцето си поделяха небето. Той махна към луната, която бе някъде в третата си четвърт. — До пълнолуние трябва да се представите пред моя крал и господар в Каер Кадарн. Може да дойдете с не повече от десет мъже, ще дадете клетва и после можете да живеете спокойно под негова власт.
Аз се изплюх, за да покажа какво мисля за това предложение, но Артур вдигна ръка да укроти гнева ми.
— А ако не дойда? — попита той.
Някой друг можеше и да се посвени да предаде такова съобщение, но не и Борс.
— Ако не дойдете — отговори той, — моят крал и господар ще приеме, че е във война с вас и в такъв случай ще има нужда от всичките си войници. Дори от тези, които пазят жена ви и детето.
— Та неговите християни — врътна брадичка Артур към Сенсъм — да могат да ги убият.
— Тя може винаги да се покръсти! — вметна Сенсъм и стисна кръста, който висеше върху черното расо на гърдите му. — Аз ще гарантирам нейната безопасност, ако се покръсти.
Артур се вторачи в него. След това съвсем целенасочено се изплю право в лицето му. Епископът се дръпна назад. Забелязах, че на Борс това му се стори много забавно и предположих, че великият боец на Ланселот не храни особено добри чувства към личния свещеник на краля. Артур отново се обърна към Борс.
— Кажи ми за Мордред — настоя той. Борс сякаш се изненада от този въпрос.
— Няма нищо за казване — заяви той след кратка пауза. — Той е мъртъв.
— Ти видя ли тялото му?
Борс се поколеба, после поклати глава.
— Бил е убит от човек, чиято дъщеря е изнасилил. Не знам нищо повече от това. Освен че моят крал дойде в Думнония, за да потуши бунтовете, разразили се след смъртта на Мордред — тук Борс замълча, сякаш очакваше, че Артур ще каже още нещо, но никой не проговори, затова той само погледна към луната и напомни — Имате време до пълнолуние да решите — и се обърна да си върви.
— Един момент! — викнах аз и Борс отново се обърна. — А аз?
Той ме погледна право в очите.
— Какво ти? — попита презрително.
— Убиецът на дъщеря ми не иска ли и аз да му дам клетва за вярност?
— Моят крал не иска нищо от теб.
— Тогава му кажи, че аз искам нещо от него. Кажи му, че искам душите на Динас и Лавейн и дори това да е последното нещо, което ще направя на тази земя, аз ще взема тези души.
Борс вдигна рамене като че ли смъртта на близнаците нямаше никакво значение за него и отново погледна към Артур.
— Ще ви чакаме в Каер Кадарн, лорд — каза той и си тръгна. Сенсъм остана и започна да вика срещу нас как Христос идвал и всички езичници и грешници щели да бъде пометени от лицето на земята преди този щастлив ден. Аз го заплюх и последвах Артур. Сенсъм тръгна по петите ни, продължавайки да крещи, но изведнъж го чух да ме вика. Не му обърнах внимание.
— Лорд Дерфел! — викна той пак. — Ти господар на курви! Любовник на курви!
Знаеше, че ще предизвика гнева ми с тези обиди, но най-малко от всичко искаше да ме гневи, просто искаше да привлече вниманието ми.
— Не исках да ви обидя, лорд — изломоти той бързо, щом се обърнах и тръгнах към него. — Трябва да говоря с вас. Бързо! — Той хвърли поглед, за да се увери, че Борс не може да ни чуе, после отново закрещя за покаяние, преструвайки се, че продължава своята проповед пред мен. — Мислех, че вие с Артур сте мъртви — каза той тихо.
— Ти организира засадата срещу нас — обвиних го аз. Той пребледня.
— Кълна се в душата си, Дерфел, не съм аз! Не съм аз! — прекръсти се Сенсъм. — Нека ангелите да ми откъснат езика и да нахранят дявола с него, ако лъжа. Кълна се във Всемогъщия Бог, Дерфел, нищо не знаех за това. — След тази лъжа той се огледа и тихо прошепна — Динас и Лавейн пазят Гуинивиър в Морския дворец. Помнете, лорд, че аз ви казах къде да ги намерите.
Аз се усмихнах.
— Не искаш Борс да разбере, че ти си ми казал това, нали?
— Не, лорд, моля ви!
— Ето ти нещо, дето ще го убеди, че не си издайничил — казах аз и нанесох такъв удар в ухото на мишия господар, че главата му сигурно е закънтяла като камбаната в неговото светилище. Той се просна на земята и запищя проклятия срещу мен след като му обърнах гръб. Сега разбрах, защо Сенсъм бе дошъл в това укрепление на високия хълм, устремил се към небето. Господарят на мишките достатъчно ясно разбираше, че щом като е жив, Артур щеше да се противопостави на Ланселот, а никой не можеше с лека ръка да остане верен на господар, който си бе спечелил враждата на Артур. Сенсъм, също като жена си, искаше да ме направи свой длъжник.