— Все някой трябва да ми благодари, защото самият той не пожела. Той е едно неблагодарно малко животно — заяви Галахад. — Само Бог знае защо точно той трябваше да оцелее, след като умряха толкова добри мъже. Лиуарч, Бедуир, Дагонет, Блейз. Всички си отидоха — Той изброяваше воините на Артур, които бяха убити в Дурновария. Вече бях чул за смъртта на някои от тях, но Галахад знаеше как бяха загинали. Бил в Дурновария, когато слухът за убийството на Мордред запалил бунта на християните, но Галахад се кълнеше, че сред бунтовниците имало и копиеносци. Той смяташе, че хората на Ланселот се били промъкнали в града, преоблечени като поклонници, пътуващи към Инис Уидрин и че именно тези копиеносци ръководели клането.
— Повечето от хората на Артур бяха по кръчмите — каза Галахад, — така че нямаха големи шансове да оцелеят. Малцина наистина оцеляха, но само Бог знае къде са сега — прекръсти се той. — Това не е дело на Христос, Дерфел, знаеш това, нали? Това е работа на дявола. — Галахад ме погледна с болка, дори изплашен. — Вярно ли е това за Даян?
— Да — кимнах аз. Той бъзмълвно ме прегърна. Не беше женен и нямаше деца, но обичаше моите дъщери. Обичаше всички деца. — Динас и Лавейн я убиха — казах му аз, — и още са живи.
— Моят меч е твой — заяви Галахад.
— Знам.
— Ако това беше дело на Христос, Динас и Лавейн нямаше да служат на Ланселот — върна се той на болезнената за него тема.
— Аз не обвинявам твоя Бог — уверих го аз. — Не обвинявам никой Бог.
Обърнах се да видя суматохата около Мордред. Артур крещеше за ред и тишина, някой бе изпратил слугите за храна и дрехи, подходящи за краля, а другите се опитваха да чуят новините на краля.
— Ланселот не поиска ли да му се закълнеш във вярност? — попитах аз Галахад.
— Не знаеше, че съм в Дурновария. Бях при епископ Емрис и той ми даде монашеско расо, което нахлузих върху това — потупа с ръка плетената си ризница, — после тръгнах на север. Горкият Емрис, толкова е объркан. Мисли, че неговите християни са полудели, и аз съм на това мнение. Може би трябваше да остана и да се бия, ама аз избягах. Чух че, ти и Артур сте мъртви, но не повярвах. Тръгнах да ви търся, а вместо вас намерих нашия крал
Разправи ми, че Мордред бил на лов за глигани северно от Дурновария. Според Галахад Ланселот бил изпратил хора да пресрещнат краля на връщане, но Мордред си бил харесал някакво селско момиче и докато той и другарите му свършат с нея почти се стъмнило. Затова кралят окупирал най-голямата къща в селото и поискал да го нахранят. Неговите убийци чакали край северната порта на града, а на десетина мили от тях Мордред пирувал. По някое време вечерта хората на Ланселот решили да започнат клането въпреки, че кралят на Думнония успял неизвестно как да се измъкне от засадата. Разпространили слуха за смъртта му и използвали този слух, за да оправдаят узурпацията на трона от страна на Ланселот.
Мордред научил за бунта, когато в селото пристигнали първите бегълци от Дурновария. Повечето от другарите на Мордред изчезнали. Селяните събирали кураж да убият краля, който бил изнасилил едно от техните момичета и откраднал от храната им. Мордред изпаднал в паника. Той и последните останали му приятели се преоблекли в селски дрехи и побягнали на север.
— Опитваха се да стигнат до Каер Кадарн — обясни Галахад, — надявайки се там да намерят верни копиеносци, но се натъкнаха на мен. Аз бях тръгнал към твоята къща, но после чухме, че била изоставени и изгорена, затова го поведох на север.
— Видя ли сакси?
Той тръсна глава.
— Те са в долината на Темза, а ние я заобиколихме.
Галахад се загледа в шумната тълпа около Мордред.
— И какво ще стане сега? — попита той.
Мордред имаше непоклатими идеи. Беше се наметнал с взето назаем наметало и сега се тъпчеше с хляб и солено говеждо месо. Искаше Артур веднага да тръгне с войската на юг и щом Артур се опиташе да го прекъсне, той удряше с ръка по масата и повтаряше заповедта.
— Да не би да се отричаш от клетвата си? — кресна Мордред накрая, пръскайки недосдъвкани парчета хляб и месо срещу Артур.
— Лорд Артур се опитва да запази живота на своята жена и на детето си — намеси се мрачно Кунеглас. Мордред го погледна с присвити очи.
— Това по-важно ли е от моето кралство?
— Ако Артур тръгне на война — обясни му Кунеглас, — Гуинивиър и Гуидър ще умрат.
— Значи нищо да не правим, така ли? — изпищя Мордред. Беше изпаднал в истерия.
— Сега мислим какво да правим — мрачно каза Артур.
— Мислите — викна Мордред и се изправи. — Значи само ще си мислите, докато онова копеле управлява земята ми? Ти дал ли си ми клетва? — попита той Артур. — И каква полза от тези мъже, ако ти няма да се биеш — махна той към копиеносците, които бяха заобиколили масата. — Ще се биеш за мен, това ще направиш! Клетвата те задължава. Ще се биеш! — удари той по масата. — Няма да мислиш! Ще се биеш!