До гуша ми дойде. Може би душата на мъртвата ми дъщеря влезе в мен в този момент, защото почти без да мисля, тръгнах напред и свалих колана на меча. Извадих Хюелбейн, хвърлих го на земята и сгънах кожения колан на две. Мордред ме гледаше и немощно протестираше, докато приближавах. Никой не понечи да ме спре.
Стигнах до своя крал, застинах за миг, после силно го ударих през лицето с двойния колан.
— С това не ти връщам ударите, които ти ми нанесе — казах аз, — това е за дъщеря ми, а това — отново го ударих този път още по-силно — е задето не успя да изпълниш клетвата си да пазиш своето кралство.
Копиеносците завикаха в знак на одобрение. Долната устна на Мордред трепереше, както навремето когато трябваше да понася всичките тези тежки наказания като дете. Бузите му бяха почервенели от ударите, а под едното му око се появи струйка кръв. Той докосна с пръст кръвта и се изплю в лицето ми.
— Ще умреш за това — обеща ми Мордред, после побеснял от гняв се опита да ме удари. — Как можех за защитавам кралството? — викна срещу мен. — Ти не беше там! Артур не беше там — отново се опита да ме удари и аз отново спрях удара му с ръка и вдигнах колана да му отвърна.
Ужасен от поведението ми, Артур ме дръпна настрани. Мордред тръгна след нас, вдигнал юмруци срещу мен и тогава един черен жезъл се стовари върху ръката му. Вбесен той се обърна срещу своя нов нападател.
Но това беше Мерлин, който се извисяваше над ядосания крал.
— Удари ме, Мордред — каза тихо друидът — и ще те превърна в крастава жаба и ще нахраня с теб змиите в Анун.
Мордред се втренчи в друида, но замълча. Опита се да блъсне жезъла настрани, но Мерлин го държеше здраво и с върха му изтласка краля отново към стола.
— Кажи ми, Мордред — последен тласък и кралят седна в стола си — защо изпрати Артур и Дерфел толкова далеч?
Мордред завъртя глава. Страхуваше се от този нов изправен и невероятно висок Мерлин. Той познаваше Мерлин като крехък старец, който постоянно се грее под слънцето в дворцовата градина в Линдинис, а този събуден за нов живот Мерлин с вчесана и сплетена брада го ужасяваше.
Мерлин вдигна жезъла и го стовари върху масата.
— Защо? — попита той кротко, когато ехото от удара затихна.
— За да арестуват Лайгесак — прошепна Мордред.
— Ти, сгърчен малък глупак — каза Мерлин. — Дете да бе изпратил, щеше да арестува Лайгесак. Защо изпрати Артур и Дерфел?
Мордред само завъртя глава.
Мерлин въздъхна.
— Много време вина, млади Мордред, откакто за последен път правих по-големи магии. За съжаление малко съм позагубил опита си, но смятам, че с помощта на Нимю, мога да превърна урината ти в черна гной, която ще те жили като оса всеки път когато пикаеш. Мога да ти размътя мозъка, доколкото го имаш, мога и да накарам твоята мъжественост — и жезълът внезапно затрептя пред слабините на Мордред — да се смали до размера на бобено зърно. — Всичко, което мога да направя, Мордред, и всичко, което ще направя с теб, ако не ми кажеш истината. — Мерлин се усмихна и в тази усмивка имаше повече заплаха отколкото в насочения жезъл. — Кажи, скъпо момче, защо изпрати Артур и Дерфел в лагера на Кадок?
Долната устна на Мордред трепереше.
— Защото Сенсъм ми каза.
— Господарят на мишките! — възкликна Мерлин като че ли бе изненадан от този отговор. Отново се усмихна или поне оголи зъби. — Имам още един въпрос, Мордред — продължи той, — и ако не ми кажеш истината, от червата ти ще се изливат жаби и слуз, в корема ти ще се гърчат червеи и жлъчката им ще изпълва гърлото ти. Ще те накарам непрестанно да се тресеш, та до края на живота си, през целия ти живот, ще си един тресящ се разяден от червеи, повръщащ жлъчка и дрискащ жаби нещастник. Ще те направя — сниши Мерлин глас — дори по-ужасен, отколкото те е направила майка ти. Така, Мордред, кажи ми сега какво обеща господарят на мишките, че ще стане, ако изпратиш Артур и Дерфел надалеч.
Мордред се бе втренчил с ужас в лицето на Мерлин.
Мерлин чакаше. Нямаше отговор, затова той вдигна жезъла към високия покрив на залата.
— В името на Бел — започна той звънко — и на неговия господар на жабите Калик и в името на Суселос и неговия господар на червеите и в името на…
— Че ще бъдат убити! — изпищя отчаяно Мордред.
Жезълът бавно се насочи отново към лицето на Мордред.
— Какво ти обеща той, скъпо момче? — попита Мерлин.