— Нито един човек ли не предложи копието си? — попитах аз, поразен от новината.
— Имаше няколко желаещи — каза Мерлин презрително, — но на никой от тях не можех да се доверя. Никой от тях не беше достоен за Свещения съд — Той замълча, отново изглеждаше уморен. — Боря се срещу жаждата за сакско злато и срещу Моргана. Тя е против мен.
— Моргана! — не можах да скрия удивлението си. Моргана, по-голямата сестра на Артур, някога беше най-близкият другар на Мерлин докато Нимю не зае нейното място. И въпреки че Маргана мразеше Нимю, аз не вярвах, че тази омраза ще се прехвърли и върху Мерлин.
— Моргана — потвърди той. — Тя разпространява из Британия, че Боговете били против моето начинание и аз ще бъда убит, а моята смърт щяла да повлече всички, които са с мен. Тя сънувала тази история, а народът вярва на нейните сънища. Разправяла, че съм стар, слаб и оглупял.
— Тя казва — обади се тихо Нимю, — че ще те убие жена, а не Диурнач.
Мерлин сви рамене.
— Моргана играе някаква своя игра, която аз още не мога да проумея — той бръкна в джоба на дългата си роба и извади от там шепа изсушени вързани на възли треви. На мен всички стебла ми изглеждаха еднакви, но Мерлин порови в тях, избра едно и го повдигна към Сийнуин.
— Освобождавам ви от вашата клетва, лейди.
Сийнуин погледна към мен, после отново към вързаната тревичка.
— А вие ще поемете ли по Тъмния път, лорд? — попита тя Мерлин.
— Да.
— Но как ще намерите Свещения съд без мен?
Той вдигна рамене.
— Как ще го намерите с нея? — попитах аз, защото все още не разбирах, защо Свещеният съд трябва да бъде намерен от девица, или пък защо тази девица непременно трябва да е Сийнуин.
Мерлин отново вдигна рамене.
— Свещеният съд винаги е бил пазен от девица. Една девойка и сега го пази, ако сънищата ми са верни, а неговото скривалище може да открие само друга девица. Ти ще видиш това място на сън — обърна се той към Сийнуин, — ако дойдеш.
— Ще дойда, лорд — каза Сийнуин, — както ви обещах.
Мерлин пъхна вързаната на възел тревичка обратно в джоба и разтри лицето си с ръце. — Тръгваме след два дни — съобщи той. — Трябва да изпечете хляб, да опаковате сушено месо и риба, да наострите оръжията си и да не забравите да вземете кожи срещу студа. — Той погледна към Нимю. — Ще спим в Каер Сус. Ела.
— Можете да останете тук — поканих ги аз.
— Трябва да говоря с Иорует — Мерлин се изправи, главата му почти докосваше подпорните греди. — Освобождавам и двама ви от вашите клетви — каза той съвсем официално, — но въпреки това се моля да дойдете. Знайте, обаче, че ще бъде по-тежко, отколкото си мислите, по-тежко, отколкото сте го виждали и в най-лошите си сънища, защото аз съм заложил живота си ако не намеря Свещения съд. — Той погледна надолу към нас, лицето му беше невероятно тъжно. — В деня, в който стъпим на Тъмния път — каза той, — аз ще започна да умирам, защото така съм се заклел. Не съм сигурен, че тази клетва ще ми донесе успех, и ако начинанието ни се провали, аз ще умра а вие ще останете в Лейн сами.
— Нимю ще бъде с нас — каза Сийнуин.
— И това е всичко, на което може да разчитате — погледна я мрачно Мерлин, приведе се и излезе. Нимю го последва.
Ние седяхме и мълчахме. Сложих още едно дърво в огъня. То беше зелено. Всичките ни дърва бяха прясно нарязани, затова и пушеха толкова много. Гледах как димът се сгъстява и се стеле към гредите на покрива, после взех ръката на Сийнуин.
— Искаш ли да умреш в Лейн? — попитах аз с укор.
— Не, но искам да видя Свещения съд.
Не откъсвах очи от огъня.
— Той ще го напълни с кръв — казах аз тихо. Сийнуин погали ръката ми.
— Когато бях дете — усмихна се тя — обичах да слушам всички приказки за старата Британия, за времената, когато Боговете са живеели между нас и всеки е бил щастлив. Тогава не е имало глад, нито болести, само ние и Боговете, и мир. Искам Британия да бъде пак такава, Дерфел.
— Артур казва, че това никога не може да се върне. Ние сме това, което сме, а не това което някога сме били.
— А ти на кого вярваш? — попита тя. — На Артур или на Мерлин?
Замислих се и дълго мълчах.
— На Мерлин — реших накрая аз, може би защото исках да вярвам в неговата Британия, където всичките ни беди щяха да изчезнат като с магическа пръчка. Харесвах и мечтата на Артур за Британия, но тя можеше да се осъществи само с война и тежка работа, освен това почиваше на вярата, че хората ще се държат добре, ако с тях се отнасят добре. Мечтата на Мерлин искаше по-малко и обещаваше повече.
— Разтревожи ли те предсказанието на Моргана? — сети се изведнъж Сийнуин. Аз поклатих глава.