— Инис Мон е известен с плодородната си земя — припомни Мерлин. Инис Мон е островът, който се намира близо до северния бряг на Лейн.
— Да, може да изхрани хиляда души — съгласи се Кадуолън, — но ако има кой да оре и да жъне, а там няма никой. Всички брити, които имаха мозък в главата си, напуснаха Лейн още преди години, а тия които останаха, живеят във вечен страх. И вие щяхте да умирате от страх, ако Диурнач идва при вас да търси каквото иска.
— А то какво е? — попитах аз.
Кадуолън ме погледна, замълча и сви рамене.
— Роби — каза той.
— Каквито вие му давате всяка година, така ли? — попита Мерлин.
— Това е ниска цена за мира — отхвърли Кадуолън неизреченото обвинение.
— Колко? — попита Мерлин.
— Четиридесет души на година — призна накрая Кадуолън. — Предимно сирачета, а понякога и затворници. Но той предопочита момичета — добави кралят и погледна мрачно към Сийнуин. — Много обича момичета.
— Това може да се каже за много мъже, кралю господарю — каза Сийнуин сухо.
— При Диурнач е различно — предупреди я Кадуолън. — Неговите магьосници са му казали, че когато човек, воюва с щит, покрит с кожа на девствено момиче, е непобедим. — Кралят сви рамене. — Не знам дали е вярно, не съм пробвал.
— И затова вие му пращате деца? — каза Сийнуин възмутено.
— Познавате ли друг вид девици? — кисело отвърна Кадуолън.
— Според нас той е докоснат от Боговете — каза Биртиг, сякаш това обясняваше апетита на Диурнач към девствени робини, — защото май е луд. Едното му око е червено. — Биртиг замълча, за да престърже едно посивяло парче овнешко с предния си зъб. — Той покрива щитовете си с кожа — продължи принцът, след като разръфа месото, — после ги боядисва с кръв и затова неговите хора се наричат „Кървавите щитове“. — (Кадуолън направи знака против злото.) — А някои казват, че той ядял месото на девствените момичета — продължи Биртиг, — но това не знаем. Кой знае какво правят лудите?
— Лудите са закриляни от Боговете — изръмжа Кадуолън. Той очевидно изпитваше ужас от своя северен съсед и нищо чудно, помислих си аз.
— Само някои луди — каза Мерлин, — не всички.
— Диурнач обаче е — предупреди го Кадуолън. — Той прави каквото си поиска, на когото си поиска, както си поиска и през това време Боговете го закрилят.
Отново направих знака против злото и внезапно ми се прииска да съм си в далечна Думнония, където има съдилища, дворци и дълги римски пътища.
— С двеста копия — каза Мерлин — вие можете да прогоните Диурнач от Лейн и да го натикате в морето.
— Веднъж опитахме — каза Кадуолън, — и за една седмица петдесет души от нашите умряха от разстройство, други петдесет трепереха в собствените си изпражнения, а край нас непрекъснато се въртяха в кръг виещите воини на Диурнач и нощем ни засипваха с дългите си копия. Когато стигнахме до Бодуан, видяхме една голяма стена. По нея бяха закачени умиращи същества, които кървяха, пищяха и се извиваха, увиснали на куките си. Никой от моите хора не пожела да се катери по тази стена на ужаса. Нито пък аз — призна си той. — Дори и да бях посмял, после какво? Той щеше да избяга на Инис Мон, а на мен щяха да ми трябват дни и седмици докато намеря кораби, за да го последвам. Само че аз нямам нито време, нито достатъчно копиеносци, нито достатъчно злато, та да мога да натикам Диурнач в морето, затова му давам деца. По-евтино е. — Кадуолън викна на един роб да му донесе още медовина, после погледна мрачно към Сийнуин. — Дай му я — обърна се той към Мерлин — и той може да ти даде Свещения съд.
— Нищо няма да му дам за Свещения съд — озъби се Мерлин. — Впрочем той дори не знае, че Свещеният съд съществува.
— Вече знае — намеси се Биртиг. — Цяла Британия знае за какво си тръгнал на север. А нима мислиш, че ония магьосници не искат да намерят Свещения съд?
Мерлин се усмихна.
— Дай ми твоите копиеносци, кралю господарю, и ние ще вземем и Свещения съд, и Лейн.
Кадуолън се изсмя на това предложение.
— Диурнач може да научи всеки да бъде добър съсед, Мерлин. Аз ще ти позволя да минеш през страната ми, защото се страхувам от твоите проклятия, но с теб няма да тръгне нито един от моите хора, а когато твоите кости бъдат заровени в пясъците на Лейн, аз ще кажа на Диурнач, че си минал през земята ми без мое разрешение.