— Ще се сражават? — тревожно вдигна глава Сийнуин. Артур нежно й се усмихна.
— Дошъл съм да ви отнема Дерфел, милейди.
— Но трябва да ми го върнете, лорд.
— С богатства достатъчни да купите цяло кралство — обеща Артур, но после се обърна и погледна ниските стени на Кум Исаф, дебелия сламен покрив, който ни пазеше от студа и димящото торище до къщата. Имението ни беше по-малко от владенията на повечето господари в Думнония, на пък беше от тези земеделски имоти, които бяха характерни за благоденстващите свободни земеделци в Поуис и ние бяхме привързани към него. Очаквах Артур да направи някакво сравнение между сегашното ми скромно положение и бъдещите ми богатства, но вместо това той сякаш се натъжи.
— Завиждам ти за това, Дерфел.
— Вземи го ако искаш, господарю — предложих без да мисля, трогнат от копнежа в неговия глас.
— Обречен съм да живея сред мраморни колони и високи фронтони — засмя се той и прогони тъгата. — Аз заминавам утре. Кунеглас ще тръгне след десет дни. Ти ще можеш ли да дойдеш заедно с него? Или дори по-рано, ако успееш? И вземи храна колкото можеш да носиш.
— Къде се събираме?
— В Кориниум — каза той, стана и се загледа към долината, после отново се обърна към мен. — Още една дума може ли? — помоли с усмивка.
— Отивам да видя докъде е стигнала Скарач със сметаната — надигна се Сийнуин, доловила учтивия му намек. — Пожелавам ви победа, лорд — приближи се до него и го прегърна за довиждане.
Двамата с Артур тръгнахме нагоре по долината. Той се възхищаваше на наскоро оформения жив плет, на грижливо подкастрените дървета и на малкия вир, който бяхме направили в потока, за да ловим риба.
— Не пускай прекалено дълбоки корени в тази земя, Дерфел — предупреди ме Артур. — Искам някой ден да се върнеш в Думнония.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие, господарю — уверих го. Знаех, че Артур не беше виновен за моето изгнаничество — жена му и нейният съюзник Ланселот ме държаха далеч от родината.
Артур се усмихна, но смени темата.
— Сийнуин изглежда много щастлива.
— Наистина е щастлива. И двамата сме щастливи.
Той се поколеба за миг, после с авторитета на новоизлюпен баща реши да ме предупреди.
— Трябва да знаеш, че бременността понякога изнервя жените.
— Засега не съм забелязал такова нещо, но това са все пак първите седмици.
— Голям късмет имаш с нея — каза той тихо и сега като се връщам назад си мисля, че тогава за първи път усетих в думите му някаква критичност по отношение на Гуинивиър. — Раждането на дете е свързано с много тревоги и нерви — добави бързо, търсейки обяснение, — а покрай подготовката за война не мога с нищо да помогна. Бих искал да се задържам повече у дома, но уви.
Спря край един стар дъб, разцепен на две от паднала светкавица, която беше обгорила дебелия ствол, но дървото все още се бореше със смъртта, защото бе изкарало нови филизи.
— Трябва да те помоля за една услуга — тихо каза Артур.
— Каквото кажеш, господарю.
— Не бързай толкова, Дерфел, още не си чул за какво става дума — той замълча. Разбрах, че наистина щеше да ми бъде трудно да изпълня молбата му, щом толкова се притесняваше да ми я каже. Продължаваше да мълчи и да зяпа из гората по южния склон на долината, мърморейки нещо за елени и синчец.
— Синчец ли? — не повярвах аз на ушите си.
— Просто се чудех, защо елените не ядат синчец — поясни той. — Всичко друго ядат, а синчец не.
— Не знам, господарю.
Той се поколеба още миг, накрая ме погледна в очите.
— Помолих за среща на служителите на Митра в Кориниум — призна Артур.
Разбрах какво щеше да последва и гневът запълзя по вените ми. Получавал съм много награди за бойните се успехи, но нито една не ценях по-високо от принадлежността си към братството на митраистите. Митра е римският Бог на войната, който беше останал в Британия след като римляните си отишли. До мистериите на този Бог се допускат само мъжете, одобрени от посветените в култа. Сред посветените имаше воини от всички кралства — те се сражават един срещу друг или пък един до друг, но когато се срещнат в залата на Митра между тях настъпва мир и те избират за последователи на Митра само най-смелите сред смелите. Щом някой е посветен в култа на Митра, това означава, че най-добрите воини на Британия са го признали за един от тях. Беше чест каквато не бих дал с лека на ръка на който и да е. Разбира се, жени не се допускат до тайнствата на Митра. Даже ако някоя жена случайно станеше свидетел на мистериите, трябваше да бъде убита.