— Свиках братството — каза Артур, — защото искам да приемем Ланселот сред нас.
Знаех си, че е за това. Преди година Гуинивиър беше поискала същото от мен. Надявах се, че бе забравила своята нелепа идеята през изминалите месеци, но ето че в навечерието на войната, тя отново се бе заела с нея. Реших да отговоря дипломатично.
— Няма ли да е по-добре, господарю, ако крал Ланселот изчака докато разгромим саксите? Тогава със сигурност ще сме разбрали що за воин е.
Досега никой от нас не беше виждал Ланселот да се сражава в стена от щитове, а честно казано щях да се изненадам, ако го видех да се сражава през идващото лято, но се надявах, че моето предложение поне ще отложи с няколко месеца ужасния момент, в който трябваше да приема или да отхвърля молбата на Артур. Той обаче махна неопределено с ръка, сякаш идеята ми беше неуместна.
— Някои обстоятелства ме заставят да го изберем сега — каза той без да ме погледне.
— Какви обстоятелства?
— Майка му не е добре.
Направо ме разсмя.
— Това не може да бъде причина да посветим един мъж в тайнствата на Митра, господарю.
Артур се намръщи — знаеше, че аргументите му бяха неубедителни.
— Той е крал, Дерфел, и стои начело на кралска армия, която ще участва в нашата война. Не харесва Силурия и аз не мога да го виня за това. Мечтае за поетите, арфистките и залите на Инис Трийбс, но неговото кралство вече не съществува, защото аз не можах да изпълня клетвата си и не помогнах на баща му. Ние сме му длъжници, Дерфел.
— Не и аз, господарю.
— Длъжници сме му — настоя Артур.
— Все пак ще трябва да почака, ако иска да бъде посветен в тайнствата на Митра — казах аз твърдо. — Ако предложите името му сега, господарю, смея да твърдя, че то ще бъде отхвърлено.
Притесняваше се от такъв отговор още преди да бе отворил дума за Ланселот, но все още не се беше отказал от надеждата да ме убеди.
— Ти си ми приятел, Дерфел — започна той, аз махнах с ръка, защото говорехме за нещо съвсем различно, — и бих искал моят приятел да бъде почитан не само в Поуис, но и в Думнония — тук Артур откъсна поглед от обгорелия дъбов ствол и вдигна очи към мен. — Искам да бъдем заедно в Линдинис, приятелю. Ако ти подкрепиш името на Ланселот в залата на Митра, той със сигурност ще бъде избран.
В думите на Артур имаше много повече от онова, което беше казал. Той ми даваше да разбера, че именно Гуинивиър настояваше за кандидатурата на Ланселот и че моите прегрешения по отношение на Гуинивиър ще бъдат простени, ако изпълнех това единствено нейно желание. Дай гласа си за Ланселот, казваше ми той, и ще можеш да вземеш Сийнуин, да се върнеш в Думнония и да приемеш честта да станеш най-добрия боец на Мордред, с цялото богатство, земята и ранга, които придружават това високо положение.
По северния склон слизаха неколцина от моите копиеносци. Един от тях носеше агне в ръце и аз предположих, че майка му бе умряла и те го носеха на Сийнуин да го храни с мляко. Беше трудна работа да отгледаш агне сукалче, защото те могат само да сучат, така че Сийнуин им слагаше в устата парче плат, напоено с мляко. Малките сиротинки често умираха, но Сийнуин винаги се опитваше да ги спаси. Тя категорично беше забранила първородните за годината агнета да бъдат заравяни с ракитени кошници или пък да закачат кожите им по дърветата и стадото се разрастваше, въпреки пренебрегването на древните предпазни магии.
— Значи — въздъхнах аз — все пак ще предложиш Ланселот?
— Не аз. Борс ще го предложи. Борс го е виждал в сражение.
— Тогава да се надяваме, че Борс има златен език.
Артур се усмихна.
— Няма ли да отговориш сега на молбата ми?
— Сега отговорът ми едва ли ще ти хареса, господарю.
Той сви рамене, хвана ме за лакътя и ме поведе към вкъщи.
— Наистина ги мразя тия тайни общества — каза тихо и аз му повярвах, защото дотогава нито веднъж не го бях виждал на събранията в чест на Митра, макар да знаех, че е бил посветен преди много години. — Култове като този на Митра са създадени за да свързват мъжете, а те служат само за да ги разединяват. Пораждат завист. Но понякога, Дерфел, човек трябва да използва едно зло, за да се пребори с друго и аз съм намислил да създам ново общество от воини. Към него ще принадлежат всички мъже, които ще се сражават срещу саксите. Ще направя така, че това да бъде най-почитаната общност в цяла Британия.
— И най-голямата, надявам се — вмъкнах аз.
— Но без опълчението — поясни той, ограничавайки по този начин обсега на своята почетна общност в кръга на мъжете, които носеха копие, защото бяха дали клетва на своя господар, а не защото притежаваха някакъв къс земя. — Мъжете ще предпочитат да принадлежат към моето братство, вместо да бъдат посвещавани в някакви тайни мистерии.