Агрикола огледа моите четиридесет копиеносци. Те изглеждаха раздърпани и развлечени в сравнение с неговите гладко обръснати войници, но той забеляза изрядно поддържаното им оръжие, а още по-добро впечатление му направиха големите ни вързопи, пълни с храна.
— От години проповядвам — изръмжа Агрикола, — че е безмислено да се изпращат копиеносци на война без вързоп пълен с храна, а какво прави Ланселот от Силурия? Изпраща ми сто души и нито един от тях не носи хляб — вече бяхме влезли в палатката му и той ми поднесе чаша кисело бяло вино. — Дължа ти извинение, лорд Дерфел.
— Съмнявам се, лорд — казах аз донякъде смутен от това признание, защото срещу мен седеше славен воин, при това достатъчно възрастен да ми бъде баща. Той обаче махна с ръка в отговор на моята скромност.
— Ние трябваше да бъдем в долината Лъг.
— Битката изглеждаше безнадеждна, лорд — казах аз, — ние бяхме отчаяни, а вие не.
— Но победихте, нали? — изръмжа той. И се обърна, защото внезапно нахлулият вятър се опита да размести двадесетината дървени цепленки, върху които имаше списъци на мъже и порциони. Агрикола затисна дървото с рог, пълен с мастило и отново погледна към мен. — Разбрах, че ще трябва да се срещнем с бика.
— В Кориниум — потвърдих аз. За разлика от своя господар Тюдрик, Агрикола беше езичник, но нямаше време за британските Богове, само за Митра.
— За да избираме Ланселот — навъсено добави Агрикола. Заслуша се в заповедите, които някой крещеше в неговия лагер, не чу нищо, което да го изстреля от палатката, затова отново погледна към мен. — Какво знаеш за Ланселот?
— Знам достатъчно, за да говоря срещу него.
— Но така ще засегнеш Артур? — в гласа му имаше изненада.
— Или него, или Митра — направих аз знака против злото. — А Митра е Бог.
— Артур говори с мен на връщане от Поуис — каза Агрикола — и ми обясни, че изборът на Ланселот щял да заздрави единството на Британия — той замълча навъсен. — Намекна ми, че му дължа тази услуга, защото не се бихме в долината Лъг.
Изглежда Артур осигуряваше гласовете един по един по всички възможни начини.
— Ами тогава дайте своя глас за Ланселот, лорд — казах аз, — един глас против е достатъчен, за да му попречи да стане един от нас, така че моят глас ще свърши работа.
— Не мога да лъжа пред Митра — твърдо заяви Агрикола, — пък и не харесвам Ланселот. Той беше тук преди два месеца, купуваше огледала.
— Огледала ли? — изсмях се аз. Ланселот имаше страст към огледалата и в красивия дворец на баща си, кацнал над морето в Инис Трийбс, той бе покрил стените на цяла стая с римски огледала. Сигурно всичките се бяха стопили в огъня, лумнал след превземането на двореца от франките и сега Ланселот изглежда възстановяваше своята колекция.
— Тюдрик му продаде едно огледало, направено от сплав от сребро и злато — каза ми Агрикола. — Голямо колкото щит и доста необичайно. Отразеният образ е толкова ясен, сякаш се оглеждаш в черен вир посред бял ден. И той плати добре за него.
А как иначе, помислих си аз, огледалата от такава сплав са голяма рядкост.
— Огледала — презрително изръмжа Агрикола. — Би трябвало да изпълнява задълженията си в Силурия, а не да купува огледала.
Откъм града на два пъти прозвуча рог и Агрикола грабна меча и шлема си, познал уговорения сигнал.
— Престолонаследникът — обясни ми той. Излязохме навън и наистина видяхме Мюриг да язди към нас. — Изнесох лагера си тук — сподели старият воин, докато гледаше как почетната гвардия се подрежда в две редици, — за да съм по-далеч от техните свещеници.
Принц Мюриг пристигна придружен от четирима християнски свещеници, които тичаха край коня му. Принцът бе млад човек, но когато го видях за първи път беше още дете. Впрочем това не беше много отдавна, но той криеше младостта си зад избухливия си нрав. Беше нисък, блед и слаб с рядка кафява брада. Известен със своята дребнава педантичност, той изпитваше невероятно удоволствие да се заяжда за подробности в съда и да слуша разправиите за щяло и за нещяло между служителите на църквата. Славеше се и със своята ученост — разправяха, че бил необорим в доводите си срещу пелагийската ерес, която толкова безпокоеше християнската църква в Британия. Освен това знаел наизуст всичките осемнадесет глави на Британското племенно право и родословието на десет британски кралски рода до двадесето коляно заедно с имената на подвластните им кланове и племена. При това почитателите на Мюриг твърдяха, че неговата жажда за знания била неутолима и не се задоволявал с наученото. За тях той изглежда беше самото въплъщение на ученолюбието и най-добрият оратор в Британия. Според мен обаче принцът беше наследил цялата интелигентност на баща си, но нито капка от неговата мъдрост. Не някой друг, а Мюриг навремето убеди Гуент да изостави Артур преди битката в долината Лъг. Това бе достатъчна причина да не го обичам, но въпреки това покорно се отпуснах на коляно, когато принцът слезе от коня си.