— Понякога лайната изплуват на повърхността — изръмжа Кълхуч.
— А Гуинивиър дори не е християнка — възмутих се аз.
— Я виж, с нея идва още едно лайно — вдигна ръка Кълхуч, сочейки група от шест конници, които яздеха след трополящата волска каруца. Водеше ги Ланселот. Беше възседнал черен кон и беше облечен само с карирани панталони и бяла риза. От двете му страни бяха синовете на Артур, Амхар и Лохолт, в пълно бойно облекло — шлемове с пера, плетени ризници и дълги ботуши. Зад тях яздеше още един воин с ризница, а другите двама носеха дълги бели роби на друиди.
— Друиди? — удивих се аз — На християнско покръстване?
Галахад вдигна рамене — и той нямаше обяснение за това. Двамата друиди бяха млади яки мъже с красиви тъмни лица, гъсти черни бради и дълги грижливо сресани черни коси, които се спускаха зад остриганите им тонзури — една тясна обръсната ивица над челото. Всеки от тях носеше черен жезъл, закичен с метличина, но и меч на кръста, което беше необичайно за друиди. Воинът, който яздеше с тях, не беше мъж, а жена — висока, изправена, червенокоса жена. Невероятно дългата й коса се стелеше под ръба на сребърния й шлем и стигаше чак до гърба на коня.
— Казва се Ейд — осведоми ме Кълхуч.
— Коя е тя?
— А ти коя мислиш? Прислужничка в кухнята му, може би? Тя му топли леглото — захили се Кълхуч. — Не ти ли напомня на някого?
Напомняше ми на Ледуис, любовницата на Гундлеус. Нима съдбата на силурските крале беше винаги да имат любовници, които яздят и носят меч като мъже? Ейд имаше дълъг меч на кръста си, беше нанизала на ръката си ремъка на щит с изобразен морски орел и държеше копие.
— На любовницата на Гундлеус — отговорих на Кълхуч.
— С тая червена коса? — Кълхуч бе разочарован от моята несъобразителност.
— На Гуинивиър — досетих се най-сетне аз. Наистина имаше някаква далечна прилика между Ейд и надменната Гуинивиър, която седеше до кралица Илейн. Илейн беше бледа, но иначе не забелязах никакви други доказателства за болестта, която според слуховете бавно я убиваше. Гуинивиър изглеждаше красива както винаги, раждането не беше оставило видими следи по нея. Не беше довела детето си, но аз и не очаквах това от нея. Гуидър без съмнение беше в Линдинис, в ръцете на своята дойка, достатъчно далече за да не може да безпокои съня на майка си като плаче.
Синовете на Артур слязоха от конете зад Ланселот. Все оше бяха твърде млади, едва възмъжали, за да носят копие в битка. Бях ги виждал много пъти, но не ги харесвах, защото не бяха взели и капка от практичния разум на баща си. Разглезиха ги като малки и сега бяха станали буйни, себични, алчни младежи, които не обичаха своя баща, презираха майка си Айлийн и си отмъщаваха за назаконния си произход на хора, които не смееха да се противопоставят на потомци на Артур. Бяха наистина жалки. Двамата друиди се смъкнаха от конете си и застанаха до волската кола.
Първи Кълхуч разбра какво се канеше да прави Ланселот.
— Ако бъде покръстен — изръмжа той до ухото ми, — няма да може да се присъедини към култа на Митра, нали така?
— И Бедуин беше християнин — припомних му аз, — а идваше на нашите събирания. При това той беше епископ.
— Скъпият Бедуин — обясни ми Кълхуч — играеше и от двете страни на дъската за игра. Когато умря, намерихме в къщата му изображение на Бел, а жена му ни каза, че правел жертвоприношения пред него. Ще видиш, че съм прав. Така Ланселот ще избегне позора да бъде отхвърлен от Митра.
— Може пък да е бил докоснат от Господ Бог — възпротиви се Галахад.
— Ако е така, твоят Бог просто си е изцапал ръцете — отвърна Кълхуч. — Прощавай, ако такова… оня ти беше брат все пак.
— Полубрат — уточни Галахад явно за да подчертае, че с Ланселот го свързва по-далечно родство.
Каруцата спря съвсем близо до брега на реката. Сенсъм се изтътрузи по надолнището до тръстиките и без да повдига полите на пищните си дрехи нагази във водата. Ланселот слезе от коня си и зачака на брега докато епископът стигне до кола с кръста. Сенсъм е дребен човек, така че водата там го заля чак до тежкия кръст, който висеше на тесните му гърди. Той се обърна към нас — станали по неволя негово паство — и издигна силния си глас.
— Тази седмица вие ще понесете копията си срещу врага и Бог ще ви благослови. Бог ще ви помогне! А днес, тук в тази река, ще видите доказателство за силата на нашия Бог. — Християните сред нас се прекръстиха, а езичниците, като Кълхуч и мен, плюха да прогонят злото.
— Виждате тук крал Ланселот! — продължи Сенсъм, махвайки с ръка към Ланселот, сякаш не го бяхме разпознали вече. — Той е героят от Беноик, кралят на Силурия и Лорд на орлите!