Той примигна срещу мен, но нямаше кураж да се бие. Отиде да вземе коня си и Амхар тръгна с него. Динас и Лавейн се засмяха, а Динас дори ми се поклони. — Победа! — изръкопляска той.
— Разгромени сме — каза Лавейн, — пък и какво друго можехме да очакваме от един Воин на Свещения съд? — добави той с присмех.
— И убиец на друиди — обади се Динас, без никакъв присмех.
— Нашият дядо Танабурс — довърши Лавейн и аз си спомних, че в Лейн Галахад ме беше предупредил за враждебното отношение на тези двама друиди към мен.
— Хората вярват, че е много глупаво да убиеш друид — продължи Лавейн с дрезгавия си глас.
— Особено ако този друид е нашият дядо — намеси си Динас. — Той ни беше като баща.
— Защото баща ни умря — каза Лавейн.
— Когато бяхме малки — довърши Динас.
— От нечиста болест — обясни Лавейн.
— И той беше друид — отново се обади Динас. — Той ни научи да правим заклинания. Можем да предизвикваме мана по житата.
— Можем да накараме жените да стенат — каза Лавейн.
— И да вкисваме млякото.
— Още докато е в гърдите на родилките — добави Лавейн, обърна се рязко и с поразителна подвижност се метна на седлото.
Брат му скочи на другия кон и пое юздите.
— Можем да правим и друго освен да разваляме мляко — каза мрачно Динас и точно както преди протегна празната си ръка, сви я в юмрук, обърна я и отново я отвори — на дланта му имаше петолъчна звезда, изрязана от пергамент. Усмихна се, после разкъса пергамента на парченца и ги пръсна из тревата.
— Можем да заличаваме звезди — каза той за сбогом и заби пети в хълбоците на коня.
Двамата се отдалечиха в галоп. Аз плюх. Кълхуч донесе копието ми, което бях изпуснал някъде, и ми го подаде. — Кои бяха тия, мътните да ги вземат? — попита той.
— Внуци на Танабурс — плюх аз за втори път срещу злото. — Вълчетата на един лош друид.
— И могат да заличават звезди? — гласът му звучеше несигурно.
— Само една звезда — не откъсвах аз очи от двамата ездачи. Знаех, че Сийнуин беше в безопасност в замъка на брат си, но знаех също, че ще трябва да убия двамата близнаци от Силурия, ако исках да си остане в безопасност. Проклятието на Танабурс още тегнеше над мен и носеше имената на Динас и на Лавейн. Плюх за трети път, пипнах и дръжката на Хюелбейн за щастие.
— Трябваше да убием брат ти в Беноик — изръмжа Кълхуч на Галахад.
— Да ми прости Бог — отвърна Галахад, — но май си прав.
Два дни след това пристигна Кунеглас и вечерта имаше Военен съвет, а след съвета под оградената с ореол луна и под светлината на пламтящи факли ние обрекохме копията си на войната срещу саксите. Ние, воините на Митра, потопихме остриетата на своите копия в бича кръв, но не се събрахме да избираме нови посветени. Нямаше нужда, Ланселот с покръстването си беше избегнал унижението да бъде отхвърлен, макар че за всички нас бе истинска мистерия как християнин може да държи на служба при себе си друиди.
В този ден дойде и Мерлин. Той ръководеше всички езически ритуали. Помагаше му Иорует от Поуис, но от Динас и Лавейн нямаше и следа. Пяхме бойната песен на Бели Маур, измихме копията си в кръв и се зарекохме да избием всички сакси. На следващия ден тръгнахме.
Саксите в Лоегир имаха двама влиятелни вожда. И те като нас имат големи вождове и по-незначителни крале, които властват над отделни племена. Някои от тези племена дори не се смятат за сакси, ами казват, че са англи или юти. Ние обаче наричахме всички сакси и познавахме само двама важни крале — Аел и Сердик. Те се ненавиждаха взаимно.
По онова време по-известният, разбира се, беше Аел. Той величаеше себе си с титлата «бретуалда», което на сакски ще рече «владетелят на Британия». Земите му се простираха на юг от Темза чак до границата на далечната Елмет. Неговият съперник Сердик владееше южното британско крайбрежие и територията му граничеше само със земите на Аел и с Думнония. Аел беше по-възрастен от Сердик, с повече земи и по-голяма войска, затова ние го смятахме за нашия основен враг. Вярвахме, че след като разгромим Аел, лесно ще се справим със Сердик.
Принц Мюриг от Гуент, дошъл на Военния съвет омотан с тогата си и с нелеп бронзов венец върху рядката си светлокестенява коса, предложи друга стратегия. С обичайната за него неувереност и привидна скромност той предложи да сключим съюз със Сердик.
— Нека се бие за нас! — каза Мюриг. — Той ще нападне Аел от юг, а ние ще ударим от запад. Знам, че не съм никакъв стратег — усмихна се принцът превзето, очаквайки някой от нас да каже противното, но всички сякаш си глътнахме езиците, — все пак и за най-невежия е ясно, че е по-добре да воюваш с един враг, отколкото с двама.