— Тоя отново се измъква от битката, Дерфел! — прошепна ми той.
— Не и ако Сердик го атакува — напомних му аз. Кълхуч хвърли поглед към Ланселот, застанал между двамата близнаци Динас и Лавейн.
— Пък и остава близо до своята покровителка, нали така? Не бива да се отдалечава прекалено от Гуинивиър иначе ще трябва сам да се оправя.
Не ме интересуваше. Олекна ми като разбрах, че Ланселот и хората му няма да бъдат в основната войска — по-спокойно щях да се изправя срещу саксите без да се оглеждам за внуците на Танабурс или да си мисля за някой силурски меч вдигнат зад гърба ми.
И тръгнахме. Армията беше неугледна, съставена от войските на три британски кралства. Някои от по-далечните ни съюзници още не бяха пристигнали. Очаквахме обещани подкрепления от Елмет и дори от Кърнау, но те щяха да се присъединят към нас при римския път, който минаваше югоизточно от Кориниум и след това поемаше на изток към Лондон.
Лондон. Римляните му викали Лондиниум, а преди това мястото се наричало просто Лондо, което според Мерлин означавало «диво място». Лондон бе нашата цел. Някога той бил голям град — най-големият в цяла римска Британия, а сега се рушеше в центъра на земите, откраднати от Аел. При едно славно нападение Сеграмор стигнал до стария град и влязъл вътре. Според него бритите там били наплашени до смърт от новите си господари. Сега се надявахме, че ще върнем свободата на тези хора. Надеждата възпламени цялата войска, макар че Артур непрекъснато отхвърляше подобна възможност. Според него задачата ни беше да заставим саксите да приемат битка, така че нямаше защо да мечтаем за руините на един мъртъв град. Но Мерлин не беше съгласен с това.
— Не идвам с вас, за да видя шепа мъртви сакси — каза ми той с презрение. — Каква полза ще има от мен докато вие избивате сакси?
— Разбира се, че ще има полза, господарю — уверих го аз. — Вашите магии плашат врага.
— Не ставай смешен, Дерфел. Всеки глупак може да подскача на един крак насам-натам пред войската, да криви лице и да проклина. Нямаш нужда от много умения, за да плашиш саксите. Дори смехотворните друиди на Ланселот биха могли да се справят с това! Не че са истински друиди, ама нейсе.
— Не са ли?
— Разбира се, че не са! За да си истински друид, трябва да учиш. Трябва да те изпитат. Да убедиш други друиди, че познаваш работата си, а аз никога не съм чувал някой друид да е изпитвал Динас и Лавейн. Освен ако Танабурс ги е изпитвал, а той пък е един друид… Явно не е бил от добрите, щом те е оставил жив. Не мога да уважавам некадърници.
— Но те правят магии, господарю.
— Правят магии! — изцвили той. — Единият от тия нещастници ти вади яйце от дрозд и ти си мислиш, че това е магия. Всеки дрозд може да го направи. Виж ако ти покажат яйце от овца, тогава може да се замислиш.
— Той извади и звезда, господарю.
— Дерфел! Какъв невероятен наивник си ти! — възкликна той. — Звезда, изрязана с ножици от пергамент. Чух за тази звезда. Не се бой, никаква опасност не заплашва скъпата ти Сийнуин. Ние с Нимю заровихме три черепа и… Е, няма нужда да ти разправям подробностите, но можеш да бъдеш сигурен, че ако ония мошеници само се доближат до Сийнуин, ще се превърнат в обикновени зелени змии. Тогава ще могат да си снасят яйца докато умрат.
Благодарих на Мерлин за магията. После го попитах защо всъщност тръгва с войската след като няма намерение да ни помогне срещу Аел.
— Заради свитъка, разбира се! — потупа той джоба на дългата си дреха.
— Свитъкът на Каледин ли?
— Че има ли друг? — изрепчи ми се той.
Свитъкът на Каледин беше съкровището, което Мерлин намери в Инис Трийбс и в неговите очи, този пергамент бе не по-малко ценен от всички Съкровища на Британия взети заедно. И нищо чудно, защото древният свитък описваше тайната на Съкровищата. На друидите им е забранено да записват каквото и да било, защото вярват, че който запише заклинание ще загуби магическата си сила. Така всичките им познания и ритуали се предават само от уста на уста. Но римляните толкова се страхували от британската религия, че преди да нападнат Инис Мон, подкупили един друид на име Каледин и го убедили да продиктува на някакъв римски писар всичко, което знае. Така в резултат на това предателство било запазено цялото древно познание на Британия. Мерлин ми беше разправял, че много от старите познания са забравени през изминалите векове, защото римляните жестоко преследвали друидите. Но сега благодарение на свитъка на Каледин Мерлин можеше да възвърне загубената мощ.
— И в свитъка се споменава Лондон, така ли? — осмелих се да попитам.
— Вай, вай, колко си любопитен — подигра ми се Мерлин, но после, дали защото беше чуден ден, или просто защото Мерлин бе в слънчево настроение, не знам, но той размисли и реши да задоволи любопитството ми. — В Лондон се намира последното от Съкровищата на Британия. Или поне се е намирало — добави колебливо. — Заровено е там. Мислех да ти дам една лопата, та да го изкопаеш, ама ти ще вземеш пак да забъркаш някоя каша. Спомни си само какво направи на Инис Мон! Обсадени и врагът ни превъзхожда по брой. Непростимо. Така че реших сам да свърша тази работа. Най-напред, разбира се, трябва да открия къде е заровено, а това може да се окаже трудничко.