— Помня те, червей такъв — каза той. — Саксът изменник.
Кимнах с глава.
— Поздравявам ви, кралю господарю.
Той плю.
— Да не мислиш, че като си толкова вежлив, смъртта ти ще бъде по-лека?
— Моята смърт няма нищо общо с вас, кралю господарю. Но за вашата смятам да разказвам на внуците си.
Аел се засмя, после хвърли поглед на петимата предводители пред себе си.
— Петима! Срещу един! А къде е Артур? Повръща си червата от ужас, нали?
Представих на Аел нашите предводители, след това Кунеглас пое разговора в свои ръце, а аз превеждах. Поуиският крал започна по обичайния начин като поиска от Аел да се предаде веднага. Ще проявим милост към вас, заяви той. Ще поискаме единствено живота на Аел, цялото му богатство, всичките му оръжия и всичките му жени, както и всичките му роби, но неговите копиеносци можеха да си вървят, след като им отрежем десните ръце.
Аел, също по обичайния начин, прие това искане със смях, който разкри загнилите му почернели зъби.
— Артур да не си мисли, че като се крие, ние не знаем, че е тук с конете си? Кажи му, червей такъв, че тази нощ ще използвам трупа му вместо възглавница. Кажи му, че ще превърна жена му в своя пачавра, а когато й се наситя ще я предам на робите си да се позабавляват с нея. А на тоя мустакат глупак — махна Аел с ръка към Кунеглас — кажи, че до довечера това място ще стане известно като Гроба на Бритите. Кажи му — продължи той, — че ще му отрежа мустаците и ще ги дам на дъщеря си, за да разиграва котките. Кажи му, че ще си направя чаша от неговия череп, а с вътрешностите му ще нахраня кучетата си. На този черен демон — Аел тръсна брада към Сеграмор — кажи, че днес черната му душа ще отлети към ужасния свят на Тор, където вечно ще се гърчи в гнездо от змии. Колкото до този — погледна той към Агрикола, — отдавна желая смъртта му, така че споменът за нея ще ме забавлява през идните дълги нощи. А на това прозрачно същество — плю той срещу Мюриг — кажи, че ще му отрежа топките и ще го направя свой виночерпец. Кажи им всичко това, червей такъв.
— Той казва не — съкратих речта му аз.
— Със сигурност каза много повече от едно «не» — настоя Мюриг с присъщата му педантичност, без да си дава сметка, че присъстваше на срещата единствено поради своя ранг.
— По-добре да не знаеш — каза уморено Сеграмор.
— Всяко познание е добре дошло — настоя Мюриг.
— Какво си говорят, червей такъв? — попита Аел, пренебрегвайки своя собствен преводач.
— Никой не иска да се откаже от удоволствието да ви убие, кралю господарю — отговорих аз. Аел се изплю.
— Кажи на Мерлин — хвърли той поглед към друида, — че него не съм обиждал.
— Той знае, кралю господарю, защото разбира вашия език.
Саксите се страхуваха от Мерлин и сега дори не искаха да го предизвикват. Двамата сакски магьосници съскаха проклятия срещу него, но това им беше работата и Мерлин не се обиждаше. И като че ли не се интересуваше и от разговора между предводителите, стоеше и гледаше надменно в далечината, макар че дари Аел с усмивка, когато кралят му направи комплимента.
Аел се вгледа за миг в мен. Накрая ме попита:
— Ти от кое племе си?
— Аз съм от Думнония, кралю господарю.
— Преди това, глупако! По рождение.
— От вашия народ, лорд. От народа на Аел.
— Баща ти?
— Никога не съм го виждал, лорд. Майка ми била пленена от Утър, когато съм бил в корема й.
— А нейното име?
Трябваше да се замисля миг — два.
— Ърс, кралю господарю — спомних си накрая името й. Аел се усмихна като чу името.
— Хубаво сакско име! Ърс, Богинята на земята и майка на всички нас. Как е твоята Ърс?
— Не съм я виждал, откакто бях дете, но ми казаха, че още е жива.
Той впи мрачен поглед в мен. Мюриг пищеше нетърпеливо — искаше да разбере за какво говорехме, но накрая млъкна, тъй като никой не му обръщаше внимание.
— Един мъж не трябва да пренебрегва майка си — каза накрая Аел. Как се казваш?