Игрейн се намръщи.
— Все още не мога да разбера, защо мирът, сключен от Ланселот, е бил толкова лош.
— Не е толкова трудно за разбирне — казах аз. Смъкнах се от столчето и отидох до камината. С една пръчка измъкнах от малкото огънче няколко светещи живи въгленчета. Подредих шест от тях в права линия на пода, после ги разделих на две — от едната страна четири, от другата две.
— Тези четири представляват войските на Аел. Двете са на Сердик. Сега разбираш, че никога нямаше да можем да бием саксите, ако всички въгленчета бяха наедно. Не бихме могли да бием шестте, но можехме да бием четирите. Такъв беше и планът на Артур — първо да разбием тези четири, а после да се обърнем и да ударим другите две и така щяхме да изчистим Британия от саксите. А като сключи мир, Ланселот засили позициите на Сердик — добавих ново въгленче към отделените две, така че сега срещу групата на четирите вече стояха три други. Размахах пръчката, за да угася пламъчето на върха й. — Ние изтощихме силите на Аел, но и нашите сили намаляха, защото вече не можехме да разчитаме на тристата копиеносци на Ланселот. Те бяха обвързани с обещанието на Ланселот за мир. Това увеличи още повече силата на Сердик — бутнах аз две от въгленчетата на Аел в лагера на Сердик, вече бяха пет на две в полза на Сердик. — Така единственият резултат, който постигнахме, беше, че отслабихме силите на Аел и засилихме позициите на Сердик. Ето това направи мирът на Ланселот.
— Уроци по смятане ли даваш на нашата кралица? — вмъкна се Сенсъм в стаята ми с подозрително изражение на лицето. — А аз си мислех, че пишете евангелие — добави той лукаво.
— Петте хляба и двете риби — каза бързо Игрейн. — Брат Дерфел се чудеше дали не са били пет риби и два хляба, но аз съм сигурна, че е точно обратното. Права ли съм, лорд епископ?
— Милейди е съвсем права — отвърна Сенсъм. — А брат Дерфел е недостоен християнин. Как може такъв невежа да пише евангелие за саксите?
— Само с вашата любяща подкрепа, лорд епископ — усмихна му се Игрейн, — и разбира се, с подкрепата на моя съпруг. Или искате да кажа на краля, че се противопоставяте на неговата воля за тази дреболия?
— Ако сторите това, на съвестта ви ще тежи най-голямата лъжа — отстъпи Сенсъм сам принуден да излъже, надхитрен от моята умна кралица. — Дойдох да ви кажа, лейди, че всеки миг може да завали сняг и вашите копиеносци се тревожат.
Тя вдигна чантата с пергаментите и ми се усмихна.
— Ще се видим, когато снегът си отиде, брат Дерфел.
— Ще се моля за този момент, лейди.
Тя отново се усмихна. Мина покрай светеца, който направи полупоклон, когато Игрейн излезе през вратата. Но щом й видя гърба, той се изправи и се вторачи в мен. Кичурите над ушите му, заради които го нарекохме навремето „господаря на мишките“, сега са побелели, но възрастта не е смекчила характера на светеца. Той все още е готов да ругае за всяко нещо, а болката, която все още изпитва като уринира, само го прави по-зъл.
— В ада има специално място за лъжците, брат Дерфел — изсъска той срещу мен.
— Ще се моля за тези нещастни души, лорд — казах аз, после се обърнах и потопих това перо в мастилото, за да продължа разказа за Артур, моя господар, моя миротворец и приятел.
Последвалите години бяха славно време. Игрейн, която прекалено се вслушва в думите на поетите, нарича този период Камелот. Ние не. Това бяха най-добрите години от управлението на Артур, когато той изгради държавата така както искаше, когато Думнония най-много се приближи до идеала на Артур за народ живеещ в мир вътре в страна си и със своите съседи. Сега приказвам така, просто защото гледам назад и сравнявам онези години със следващите, които бяха много по-лоши и затова времето след нашата победа над Аел сега ми изглежда толкова славно. Ако слушате разказите, които хората си разправят нощем край огнищата, ще си помислите, че сме изградили едва ли не нова държава в Британия, наречена Камелот и сме я заселили с бляскави герои. Но истината е, че ние просто управлявахме Думнония по най-добрия възможен начин, управлявахме я справедливо и никога не сме я наричали Камелот. Аз даже не бях чувал това име до преди две години. Камелот съществува само в сънищата на поетите, докато в нашата Думнония дори в онези хубави времена се случваха години с лоша реколта, сполетяваха ни болести, имаше и воини.