— Нищо не иска да прави, господарю! — оплакваше ми се менестрелът. — Давам му пергамент, той го къса, давам му перо, той го чупи. Бия го, той ме хапе, вижте! — показа ми Пирлиг тънката си китка, цялата в пъпки, където го бяха хапали бълхите, но следите от кралските зъби бяха моного по дълбоки — червени и възпалени.
Накарах един дребен, но як, ирландец, копиеносеца Ийчърн, да стои в класната стая и да се грижи за дисциплината на Мордред. Това подейства доста благотворно на краля. Ийчърн му хвърлил само един бой, но той бил достатъчен да убеди Мордред, че си е намерил майстора и оттогава Мордред се държеше прилично в час, но пак нищо не учеше. Човек изглежда може да накара едно дете да стои мирно, но не и да учи. Мордред наистина се опита да сплаши Ийчърн, че като стане крал ще си отмъсти за честия бой, но Ийчърн просто го натупа здраво още веднъж и му обеща да се върне в Ирландия веднага щом Мордред порасне достатъчно, за да поеме властта.
— Така че, ако искаш да си отмъстиш, кралю господарю — каза му Ийчърн, след като му зашлеви още една здрава плесница, — ще трябва да доведеш войската си в Ирландия и пак ще ядеш бой, но вече като голям.
Мордред не беше просто непослушно момче — щяхме да се справим все някак, ако беше само това. Той беше просто зъл. Белите му бяха преднамерено жестоки, искаше му се да наранява, дори да убива. Веднъж, когато беше на десет години, намерихме пет усойници в тъмното мазе, където държахме бъчвите с медовина. Само Мордред можеше да ги е оставил там и без съмнение с надеждата, че ще ухапят някой роб или прислужник. Студът в мазето бе приспал змиите и ние доста лесно ги избихме, но месец по-късно една слугиня умря след като бе яла отровни гъби. Не можахме да разберем кой бе заменил набраните гъби с отровни, но всички бяхме убедени, че това бе дело на Мордред. На Сийнуин й се струваше, че това малко свадливо момче сякаш бе ръководено от пресметливото съзнание на възрастен. Мисля, че и тя го мразеше като мен, но се мъчеше да бъде добра с него и ненавиждаше побоищата, които му нанасяхме.
— От това само става по-лош — укоряваше ме тя.
— Боя се, че си права — съгласих се аз.
— Тогава защо го биете?
Аз свих рамене.
— Защото ако се опиташ с добро, той само се възползва от това.
В началото, когато Мордред дойде да живее в Линдинис, аз се зарекох никога да не го удрям. Само за няколко дни обаче се оказа, че това е непостижима амбиция и към края на първата година само трябваше да видя неговото грозно, мрачно лице с шомбестия нос и щръкналата коса, за да ми се прииска да го просна върху коляното си и да го бия до кръв.
Дори Сийнуин накрая не издържа и го удари. И тя беше решила да не му посяга, но един ден я чух да крещи. Мордред намерил някаква игла и лениво я пъхал в главата на Моруена. Тъкмо бил решил да разбере какво ще стане, ако я забоде в окото на бебето, когато Сийнуин дотичала да види защо плаче дъщеря й. Вдигнала Мордред във въздуха и така го цапардосала, че отхвръкнал в другия край на стаята. Оттогава не оставяхме децата си да спят сами, до тях винаги бдеше някои прислужник, а Мордред добави и името на Сийнуин в списъка на своите врагове.
— Той просто е зъл — обясни ми Мерлин. — Нали помниш нощта, когато бе роден?
— Съвсем ясно — кимнах с усмивка, защото за разлика от Мерлин аз бях там.
— Оставиха християните да се грижат за леглото на родилката, нали? — попита той. — И извикаха Моргана едва когато всичко тръгна наопаки. И какви предпазни мерки взеха християните?
Вдигнах рамене.
— Молитви. Помня имаше кръст — аз, разбира се, не бях в стаята на родилката, защото никой мъж не може да влиза там, но гледах от височината на укрепленията на Каер Кадарн.
— Нищо чудно, че всичко се е объркало — отбеляза Мерлин. — Молитви! Каква е ползата от молитви в борбата срещу злия дух? Трябва да има урина на прага на вратата, желязо в леглото, див пелин в огъня — той поклати тъжно глава. — Някой зъл дух се е вселил в момчето преди Моргана да може да му помогне и затова кракът му е така извит. Духът сигурно се е вкопчил в крака, когато е усетил, че Моргана идва.