— Как е кралят? — ще попита след като свърши с новините.
— Кралят расте — ще отговори с нежелание Сийнуин и с това темата се изчерпваше.
Артур ни разказваше новините около Гуинивиър, а те винаги бяха добри, макар двамата със Сийнуин да долавяхме, че зад ентусиазма, с който говореше за нея, се криеше странна самота. Той никога не оставаше сам, но си мисля, че така и не откри сродната душа, за която мечтаеше. Преди Гуинивиър се интересуваше толкова страстно от управлението на страната колкото и Артур, но постепенно насочи цялата си енергия към почитането на Изида. Артур, който винаги се е стъписвал пред прекалената религиозна ревност, се правеше, че се интересува от тази Богиня на жените, но си мисля, че всъщност според него Гуинивиър си губеше времето да търси сила, която не съществува, така както ние някога си бяхме загубили времето да търсим Свещения съд.
Гуинивиър му роди само един син. Според Сийнуин те или спяха отделно или Гуинивиър използваше женски магии против забременяване. Във всяко село има по една мъдра жена, която знае какви билки са необходими за това, както знае и какви билки трябват за помятане или пък за лечение на разни болести. Знаех, че Артур би искал да има повече деца, защото ги обожаваше. Той прекара едни от най-щастливите си дни, когато дойде за известно време в Линдинис с Гуидър. Артур и неговият син с удоволствие с включиха в дивата глутница от парцаливи, рошави деца, които тичаха безгрижно около Линдинис, но винаги избягваха компанията на мрачния и свадлив Мордред. Гуидър игра с нашите три деца и с трите деца на Рала и с още две дузини деца на роби и прислужници. Разделяха се на миниатюрни армии и водеха весели битки или пък взимаха от някого наметала, премятаха ги върху клоните на някоя ниска круша, за да си направят „къща“ и разиграваха сцени от живота в големия дворец. Мордред си имаше своя компания, всичките момчета, всичките синове на роби. Те бяха по-големи и игрите им бяха по-диви. Говореше се за откраднат сърп, да подпален сламен покрив или купа сено, за разкъсано сито или за изпочупена нова ограда, а след няколко години вече разправяха за изнасилването на дъщерята на този или онзи земеделец или овчар. Артур слушаше, потръпваше, после отиваше да разговаря с краля, но резултат нямаше.
Гуинивиър рядко идваше в Линдинис, но пък моите задължения доста често ме отвеждаха до Зимния дворец в Дурновария, където от време на време срещах и Гуинивиър. Тя се отнасяше любезно с мен, но в онези дни всички бяхме любезни един с друг, защото Артур бе създал своето велико братство от воини. Тази идея той сподели с мен за първи път в Кум Исаф, но в мирните години, последвали битката край Лондон, Артур превърна в реалност мечтата си за почетната общност от копиеносци.
Дори днес ако споменете Кръглата маса, някои старци ще си спомнят и ще се изсмеят над този опит да се обуздае съперничеството, враждебността и амбицията. Разбира се, братството на Артур никога не се е наричало „Кръгла маса“, това бе по-скоро прозвище. Самият Артур бе решил да го нарече „Братството на Британия“, което звучеше много по-внушително, но това име не успя да се наложи. Ако изобщо си спомнят за това, хората го помнят като Клетвата около Кръглата маса, и вероятно са забравили, че целта на всичко това бе да се установи мир помежду ни. Бедният Артур. Той наистина вярваше в братството, а ако целувките можеха да носят мир, хиляди мъртъвци щяха да са живи и до днес. Артур се опита да промени света и се надяваше да направи това с помощта на любовта.
Братството на Британия трябваше да бъде основано в Зимния дворец в Дурновария през лятото след смъртта на Леодиган, краля на Хенис Уирън в изгнание, бащата на Гунивиър, който умря от чума. Но в онзи юли, когато трябваше да се съберем в Дурновария, чумата се върна в града затова в последния момент Артур реши да се съберем в Морския дворец, който вече беше завършен и се издигаше бляскав на хълма над заливчето. Линдинис щеше да бъде по-подходящо място за ритуалите по освещаването, защото там дворецът беше по-голям, но Гуинивиър изглежда бе решила, че иска да покаже своя нов дом. Несъмнено щеше да й достави удоволствие да види грубоватите, дългокоси и брадати британски воини да се разхождат из нейните изящни стаи и сенчести сводове. Ето тази красота, сякаш ни казваше тя, вие живеете, за да защитавате. Но все пак се беше погрижила само неколцина от нас да спят вътре във вилата. Ние се разположихме на лагер навън и ако трябва да кажа истината, там ни беше по-добре.