Сийнуин също дойде с мен. Не се чувстваше добре, защото церемониите щяха да се проведат малко след като бе родила третото ни дете, момче. Това раждане бе тежко изпитание за нас, изтощило до краен предел силите на Сийнуин и завършило със смъртта на детето. Артур обаче помоли Сийнуин да дойде. Той искаше да присъстват всички лордове на Британия и макар че от Гуинед, Елмет и другите северни кралства никой не дойде, пристигнаха много други въпреки дългия път. Така че накрая фактически присъстваха всички велики мъже на Думнония. Дойде Кунеглас от Поуис, също Мюриг от Гуент, принц Тристан от Кърнау и, разбира се, Ланселот. И всички тези крале пристигнаха с лордове, друиди, епископи, старейшини. Палатките и колибите, които подслониха тези воини, опасаха с широк пояс хълма на Морския дворец. Мордред, който тогава беше на девет години, дойде с нас и за ужас на Гуинивиър получи стаи в двореца както и другите крале. Мерлин отказа да присъства. Каза, че бил твърде стар за подобни глупости. Галахад, обявен за церемониал-майстор на Братството, щеше да стои до Артур. И той като Артур искрено вярваше в начинанието.
Никога не съм признавал пред Артур, но за мен цялата тая работа беше много смущаваща. Неговата идея беше всички ние да се закълнем един на друг да живеем в мир и приятелство и по този начин да се освободим от враждите помежду си и да се обвържем с клетви, които не биха ни позволили да вдигнем копие срещу който и да е член на Братството на Британия. Но дори Боговете сякаш се подиграха на тази непостижима амбиция, защото денят на церемониите се оказа студен и мрачен, но не заваля и Артур, който гледаше с нелеп оптимизъм на цялата работа, обяви това за благоприятен знак.
Беше забранено да се носят мечове, копия и щитове по време на церемонията, която се проведе в голямата градина на Морския дворец, направена между две новопостроени аркади, издигнати върху покрити с трева насипи, спускащи се към потока. Под арките висяха кралски знамена, а край тях бяха подредени два хора, които изпълняваха тържествена музика, за да придадат величественост на церемониите. В северния край на градината, близо до една голяма сводеста врата, която водеше навътре в двореца, бе поставена маса. По някаква случайност масата беше кръгла, макар че никой не придаваше някакво по-особено значение на тази форма; това просто беше най-удобната за изнасяне в градината маса. Не беше много голяма, може би ако човек разтвори ръцете си ще може да я обхване, но помня, че беше много красива. Римска изработка, разбира се. Беше направена от полупрозрачен камък, в който бе изваян един забележителен кон с големи разперени криле. През едно от крилата минаваше дълбока пукнатина, но въпреки това масата правеше силно впечатление, а крилатият кон бе истинско чудо. Сеграмор, който бе пътувал повече от всички ни, каза, че никога не е виждал такова животно, но знаел за съществуването на крилати коне в тайнствените страни отвъд пясъчните океани. Сеграмор се беше оженил за своето силно сакско момиче Мала и сега беше баща на две момчета.
Само на кралете и на принцовете бе разрешено да донесат мечовете си на церемонията. Мечът на Мордред бе поставен на масата, отгоре бяха кръстосани оръжията на Ланселот, Мюриг, Кунеглас, Галахад и на Тристан. Един по един всички излязохме напред. Крале, принцове, старейшини и лордове всеки поставяше ръката си там, където се кръстосваха шестте меча и казваше след Артур клетвата, обвързваща ни с мир и приятелство. Сийнуин бе облякла деветгодишния Мордред в нови дрехи, подрязала и вчесала косата му, опитвайки се да заличи двете четки, които острите къдрици оформяха от двете страни на главата му, но въпреки усилията си той пак изглеждаше грозен и непохватен, когато закуцука с извития си ляв крак напред, за да измърмори клетвата. Признавам, че моментът, в който поставих ръката си върху шестте остриета, бе доста тържествен — като повечето присъстващи аз имах твърдото намерение да спазвам тази клетва, която, разбира се, беше само за мъже, защото Артур не смяташе, че това е работа за жени (макар че много жени наблюдаваха церемонията от терасата над сводестата врата). А церемонията беше доста дълга. Първоначално Артур възнамеряваше да ограничи членството в своето Братство само в средите на воините, заклели се да служат на някой господар и участвали във войната срещу саксите, но сега бе решил да включи всеки известен воин, изкушил се да дойде в Морския дворец. Накрая след като всички положиха клетва, се закле и самият Артур. След това се изкачи на терасата и ни каза, че обетът, който бяхме дали току-що е свещен като всяка друга клетва, че с това ние сме обещали мир на Британия и че ако някой от нас наруши този мир, дълг на всеки член на Братството ще бъде да накаже клетвопрестъпника. След това Артур ни нареди да се прегърнем и после, разбира се, започна пиенето.