Помогнах на Сийнуин да се изкачи на безопасно място зад арките, а под нас Братството на Британия ругаеше и се биеше и пиеше до забрава.
Ето така, макар че Игрейн никога не би ми повярвала, бе положено началото на Артуровото Братство на Британия, което невежите все още наричат Кръглата маса.
Бих искал да кажа, че новият мирен дух, породен от Артуровата клетва пред Кръглата маса донесе щастие за цялото кралство, но всъщност повечето от обикновените хора дори не знаеха, че някой е полагал такава клетва. Мнозинството от хората нито знаеха, нито ги беше грижа, какво прави техният господар, стига нивите и семействата им да не страдаха от неговите дела. Артур придаваше, разбира се, голямо значение на тази клетва. И както казваше Сийнуин, за човек, който твърди, че мрази клетвите, Артур прекалено обича да обвързва себе си и другите с клетви.
Но в онези години поне, всички спазваха тържествената клетва на Братството и Британия благоденстваше в този мирен период. Аел и Сердик воюваха помежду си за господството над Лоегир и техния ожесточен конфликт освободи останалата част от Британия от сакски нападения. Ирландските крале в западна Британия както винаги продължаваха да изпробват копията си срещу британски щитове, но тези конфликти бяха незначителни и спорадични, така че повечето от нас се радваха на дълъг мир. Съветът на Мордред, в който вече участвах и аз, можеше да се занимава със закони, данъци и поземлени спорове вместо да се тревожи за външни врагове.
Артур ръководеше Съвета, но никога не седяше на кралското място, защото тронът беше запазен за краля и чакаше празен докато Мордред възмъжее. Официално Мерлин беше главният кралски съветник, но той никога не пътуваше до Дурновария, а по време на няколкото заседания, проведени в Линдинис почти не взимаше участие. Шестима от членовете на Съвета бяха воини, но повечето от тях почти никога не идваха. Агравейн си призна, че работата в Съвета го отегчавала, а Сеграмор предпочиташе да пази мира по границата със саксите. Другите съветници бяха двама менестрели, които познаваха законите и родословието на британските крале, двама магистрати, един търговец и двама християнски епископи. Единия епископ беше мрачен възрастен мъж на име Емрис, наследил Бедуин като епископ на Дурновария, а другият беше Сенсъм.
Някога Сенсъм бе заговорничил срещу Артур и когато заговорът бе разкрит, повечето хора вярваха, че Сенсъм ще загуби главата си, но той успя някак да се измъкне. Епископът така и не се научи да чете и да пише, но беше умен и безкрайно амбициозен. Беше роден в Гуент. Баща му бил кожар, а Сенсъм се издигнал и станал един от свещениците на Тюдрик. Но към върховете всъщност го издигна сватбата на Артур с Гуинивиър след като двамата избягаха от Каер Сус, за да ги венчае Сенсъм. За тази услуга той бе възнаграден — стана думнонски епископ и личен свещеник на Мордред, макар че по-късно загуби тези почести поради участието си в заговора на Набур и Мелуас. След това уж трябваше да гние в скромно уединение като пазител на храма на Свещеното Бодливо дръвче, но Сенсъм не можеше да понася скромното уединение. Спаси Ланселот от унижението да бъде отхвърлен от митраистите и по този начин си извоюва сдържаната благодарност на Гуинивиър. Но нито приятелството му с Ланселот, нито примирието му с Гуинивиър щяха да бъдат достатъчни, за да го издигнат чак толкова, че да стане член на кралския съвет.
Тази чест Сенсъм постигна чрез брак, а жената, за която се ожени беше по-голямата сестра на Артур Моргана — Моргана, жрицата на Мерлин, поклонничка на мистериите, езичницата Моргана. С този брак Сенсъм окончателно забрави какво е да си в немилост и се издигна до най-високите стъпала на властта в Думнония. Приеха го за член на Съвета, направиха го епископ на Линдинис и отново го назначиха за личен свещеник на Мордред, макар че за щастие Сенсъм не можеше да понася младия крал и затова рядко идваше в двореца в Линдинис. Той пое властта над всички църкви в северна Думнония, а Емрис държеше всички южни църкви. За Сенсъм това беше блестящ брак, а за всички нас неразрешима загадка.
Самата сватба стана в църквата на Свещеното Бодливо дръвче в Инис Уидрин. Артур и Гуинивиър отседнаха в Линдинис и щом настъпи великият ден всички заедно отидохме до църквата. Церемониите започнаха с покръстването на Моргана край обраслия с тръстики бряг на езерото Исса. Тя беше свалила старата си златна маска с образа на рогатия Бог Кернунос и я бе заменила с нова маска, украсена с християнски кръст, а за да е в тон с радостните събития на деня, Моргана не беше облечена както обикновено с черна рокля, а носеше бяла дълга дреха. Артур се разплака от радост като видя сестра си, накуцвайки да влиза в езерото, където Сенсъм с очевидна нежност я подкрепи когато я потопи във водата. Хор пееше алилуя. След това почакахме докато Моргана се подсуши и облече нова бяла рокля, после тя закуцука към олтара със Сенсъм, където епископ Емрис ги венча.