Артур заповяда на копиеносците на Кълхуч да придружат Тристан и Изолда до Иска. Там щяха да бъдат изправени пред съда. Решението трябваше да бъде взето от двама магистрати — единият, избран от крал Марк, а другият от нас, думнонците.
Крал Марк седеше в стола си безмълвен. Бе настоявал съдът да заседава в Кърнау, но сигурно си бе дал сметка, че това няма никакво значение. Тристан така или иначе нямаше да се яви пред съда, защото знаеше какво го очаква там. Тристан щеше да разчита на съда на мечовете.
Принцът се появи на вратата на залата и се изправи срещу баща си. Лицето на Марк остана безизразно. Тристан бе блед, а Артур стоеше с наведена глава, за да не вижда нито единия, нито другия.
Тристан не носеше ризница, нямаше и щит. Черната му коса с вплетените в нея воински пръстени бе сресана назад и вързана с бяла ленена лента, която сигурно бе откъснал от роклята на Изолда. Беше облечен с риза, тесни карирани панталони, а на кръста му висеше меч. Тръгна към баща си и след няколко крачки спря. Извади меча си, вгледа се в неумолимите очи на баща си и заби острието в пръстта.
— Ще се изправя пред съда на мечовете — настоя той.
Марк сви рамене и вдигна вяло дясната си ръка. Жестът му накара Силан да излезе напред. Ясно бе, че Тристан познава уменията на най-добрия боец на Кърнау, защото изглеждаше доста нервен, когато огромният мъж с брада до кръста, свали наметалото си. Силан отметна косата си назад, разкривайки татуираната на челото му брадва, и сложи железния си шлем. Плю си на ръцете, разтри храчката по дланите си, бавно закрачи към меча на Тристан и го събори. Бе приел битката.
Аз извадих Хюелбейн.
— Аз ще се бия от името на Тристан — чух се да казвам. Бях необичайно нервен и това не беше обикновената нервност, която те обхваща преди битка. Страхувах се, страхувах се от голямата бездна, която се отваряше в живота ми, бездната между мен и Артур.
— Аз ще се бия за Тристан — настоя Кълхуч. Приближи се и застана до мен. — Ти имаш дъщери, глупако — измърмори той.
— Ти също.
— Да, ама аз ще се справя с тази брадата крастава жаба по-бързо от теб, сакска торба с черва — каза нежно Кълхуч. Тристан пристъпи между нас и се възпротиви на желанието ни, заявявайки, че сам ще се сражава със Силан, че тази битка е негова и на никой друг, но Кълхуч му изръмжа да се върне в замъка. — Побеждавал съм два пъти по-големи мъже от този брадат дебелак — убеждаваше той Тристан.
Силан извади дългия си меч и разсече въздуха.
— Трябва ми един от вас — безгрижно заяви той, — все ми е едно кой.
— Не! — викна внезапно Марк. Повика Силан и двама други копиеносци. Тримата коленичиха край стола на Марк и изслушаха напътствията на своя крал.
Двамата с Кълхуч предположихме, че Мрак им заповядва да се бият с трима ни.
— Аз ще се заема с онова копеле с голямата брада и изцапаното чело — реши Кълхуч, — ти, Дерфел, хвани червенокосия кучи син, а ти, милорд, можеш да набучиш плешивеца. Работа за две минути, нали?
Изолда изпълзя от залата. Изглеждаше ужасена от необходимостта да застане пред очите на Марк, но въпреки това дойде и прегърна Кълхуч и мен. Кълхуч я скри в обятията си, а аз коленичих и целунах тънката й бледа ръка.
— Благодаря — каза тя с тихия си глас. Очите й бяха зачервени от плач. Повдигна се на пръсти, за да целуне Тристан, после хвърли изплашен поглед към съпруга си и тичешком се скри в сенките на замъка.
Марк вдигна тежката си глава, която дотогава лежеше отпусната върху яката на дрехата му от тюленова кожа.
— В съдът на мечовете — заговори той мъчително бавно, — всичко се решава от двама души, които се сражават един срещу друг. Винаги е било така.
— Ами тогава изпращай девиците си една по една, кралю господарю — викна Кълхуч — и аз ще ги избивам по ред.
Марк поклати глава.
— Един мъж, един меч — настоя той, — освен това моят син поиска да използва правото си, значи той ще се бие.
— Кралю господарю — намесих се аз, — според обичая в съда на мечовете човек може да се бие от името на своя приятел. Аз, Дерфел Кадарн, настоявам да използвам тази привилегия.
— Не съм чувал за такъв обичай — излъга Марк.
— Артур обаче е чувал — рязко отвърнах аз. — Той се би от името на сина ви в съда на мечовете, а днес аз ще се бия от името на Тристан.
Марк обърна помътнелите си очи към Артур, но Артур поклати глава, за да покаже, че не иска да има нищо общо с този спор. Марк отново извърна поглед към мен.