— Тихо — озъби му се Нимю. Взе една пръчка и я мушна в тъмната течност в казана, над който се издигаше пара. Под казана гореше слаб огън, който пушеше повече, отколкото топлеше. Нимю разбърка течността, намери каквото търсеше и го извади. Беше човешки череп.
— Помниш ли Бализ? — попита ме тя.
— Разбира се — отговорих аз. Когато бях млад, Бализ беше много стар, уважаван друид, но по времето, за което разказвам, вече бе покойник.
— Тялото му бе изгорено — каза Нимю, — но не и главата. Знаеш ли каква невероятна мощ има главата на един друид, Дерфел. Вчера ми я донесе някакъв човек. Беше я държал във ведро с пчелен восък. Купих я от него.
Всъщност аз я бях купил тая глава. Нимю непрекъснато купуваше предмети с култова мощ: част от околоплодния мехур по главата на мъртвородено дете, драконов зъб, парче от християнски магически хляб, елфови стрелички, а сега и глава на мъртвец. Идваше в двореца и искаше пари за подобни боклуци, но вече ми бе по-лесно да й дам малко злато и да я оставя да си върви, независимо че тя щеше да хвърли парите за някоя странна вещ. Веднъж даде цяло кюлче злато за трупа на едно агне, което се бе родило с две глави, само за да го закове на палисадата откъм християнското светилище, където го остави да изгние. Не ми се искаше да я питам колко бе платила за онова ведро с восък и човешка глава.
— Махнах восъка — каза ми тя — и сварих главата с месото по нея в казана. — (Това обясняваше откъде се бе взела невероятната воня.) — Няма по-мощно средство за предсказания — проблесна към мен единственото й око — от главата на друид, сварена в урина с десет кафяви билки от Кром Дубх — тя пусна черепа и той потъна в тъмната течност. — Чакай сега — заповяда ми Нимю.
Главата ми се въртеше от погълнатия дим и непоносимата миризма, но аз послушно зачаках, загледан в неспокойната тъмна повърхност на течността, която проблясваше. Постепенно движението в казана замря, тъмната повърхност се изглади и заприлича на черно огледало, над което се издигаше почти прозрачна пара. Нимю се наведе над казана и задържа дъх. Знаех, че сега ще види знамения. Мъжът на одеялото започна ужасно да кашля, след това немощно придърпа изтърканото одеяло и позакри голото си тяло.
— Гладен съм — изстена той. Нимю не му обърна внимание.
Аз чаках.
— Разочарована съм от теб, Дерфел — изведнъж заяви тя.
— Защо?
— Виждам една кралица жива изгорена на морския бряг. Добра работа щеше да ми свърши изпепелената й плът, Дерфел — каза тя с укор. — Можех да използвам тази пепел — продължи да мърмори Нимю. — Трябваше да се досетиш.
Тя замълча, а аз нямаше какво да й кажа. Течността отново бе неподвижна. Когато Нимю заговори, гласът й бе странен и плътен и изобщо не помръдна огледалната повърхност на течността в казана.
— В Кадарн ще дойдат двама крале, но там ще управлява човек, който не е крал. Мъртва ще сключи брак, загубата ще бъде разкрита и меч ще надвисне над врата на едно дете.
След това нададе ужасен писък и стресна голия мъж, който се мушна с невероятна бързина в най-далечния ъгъл на колибата и клекна там скрил глава между ръцете си.
— Предай това на Мерлин — Нимю вече говореше с нормалния си глас. — Той ще го разтълкува.
— Ще му предам — обещах й аз.
— И му кажи — вкопчи се тя с отчаян плам за ръката ми, ноктите й бяха мръсни и извити, — че видях Свещения съд в течността. Кажи му, че скоро ще се опитат да го използват. Скоро, Дерфел! Кажи му това!
— Добре — кимнах аз и тъй като не можех повече да понасям вонята, издърпах ръката си и се измъкнах навън под ледената суграшица.
Нимю също излезе и се мушна под наметалото ми, за да се скрие от мокрия сняг. Тръгна с мен към потрошената порта, бе странно весела.
— Всички мислят, че ние губим, Дерфел. Всеки си мисли, че ония мръсни християни ще надделеят над нас. Но това няма да стане. Скоро ще разберем къде е Свещения съд, Мерлин ще се завърне и ще освободи силата.
Спрях при портата и се вгледах в групата християни, които винаги стояха в подножието на Хълма и се молеха в странната си молитвена поза с разперени встрани ръце. Сенсъм и Моргана бяха организирали това постоянно молитвено присъствие, което трябваше да измоли от техния Бог да прочисти Хълма от езичниците. Нимю се взря презрително в християните. Някои от тях я познаха и се прекръстиха.