Мълчалив поздрав посрещна пристигането на Мордред. Християните ръкопляскаха, а ние езичниците само допряхме ръце една в друга в израз на уважение. Кралят бе целият в черно: черна риза, черни тесни панталони, черно наметало и черни ботуши, единият от които бе ужасно крив, за да влиза в него сакатия ляв крак. На гърдите му висеше златно разпятие. Стори ми се, че виждам самодоволна глупава усмивка на кръглото му грозно лице, но може и да е било нервна гримаса. Бе пуснал брада, но тя бе много рехава, за да скрие изпъкналите му скули. Косата му стърчеше както винаги. Той влезе сам в каменния кръг и застана на мястото си до кралския камък.
Сенсъм, величествен в дрехите си в златно и бяло, бързо заситни напред и застана до краля. Епископът вдигна ръце и без каквото и да било предисловие започна да се моли. Гласът му, силен както винаги, се понесе към тълпата зад лордовете, стигайки чак до неподвижните копиеносци по укрепленията.
— Боже Господи! — викна той. — Излей своята благодат над този Свой син Мордред, над този благословен крал, над тази светлина за Британия, над този монарх, който ще поведе Твоето кралство Думнония към една нова и благословена епоха.
Признавам, че сега доста свободно преразказвам молитвата, защото в интерес на истината тогава изобщо не се заслушах в словоизлиянията на Сенсъм към неговия Бог. Той бе много добър оратор, но речите му бяха все едни и същи — прекалено дълги, пълни с хвалебствия за християнството и подигравки по адрес на езичниците. Затова вместо да го слушам, аз наблюдавах тълпата, за да видя кой стоеше с разперени ръце и затворени очи. Повечето бяха стояха точно така. Артур, който винаги бе готов да покаже уважението си към всяка религия, само бе навел глава. Държеше сина си Гуидър за ръка, а от другата страна на момчето Гуинивиър гледаше към небето с тайнствена усмивка на красивото си лице. Амхар и Лохолт, синовете на Артур от Айлийн, се молеха заедно с християните, докато Динас и Лавейн стояха с белите си роби, скръстили ръце, и не отделяха очи от Сийнуин, която не носеше нито злато, нито сребро, точно както в деня на своя годеж. Косата й все още блестеше толкова светла и красива. За мен тя си оставаше най-красивото същество, ходило някога по земята. От другата й страна бе застанал брат й Кунеглас. Той улови погледа ми, точно когато Сенсъм се превъзнасяше за кой ли път, и кисело ми се усмихна. Мордред, разперил ръце за молитва, наблюдаваше всички ни с крива усмивка.
Когато свърши с молитвата, епископ Сенсъм хвана краля за лакътя и го поведе към Артур. Като покровител на краля Артур трябваше да представи на народа новия владетел. Той се усмихна на Мордред, сякаш да го окуражи, и го изведе извън каменния кръг. Двамата обикаляха кръга и всички, които не бяха крале, падаха на колене. Аз, като най-добрият боец на краля, вървях зад тях с изваден меч. Вървяхме срещу слънцето, само по време на акламация можеше да се върви в кръг срещу слънцето, за да се покаже, че кралят като потомък на Бели Маур може да оспорва естествения ред на всички живи същества. Епископ Сенсъм, разбира се, заяви, че обиколката срещу слънцето е доказателство за смъртта на езическите суеверия. Забелязах, че Кълхуч успя да се скрие, за да не коленичи пред Мордред.
След като обиколихме камъните два пъти, Артур и Мордред отидоха до кралския камък. Артур помогна на Мордред да се качи на камъка и го остави сам. Най-малката ми дъщеря Даян с вплетена в косата й метличина изщъпурка напред и остави един хляб в несъразмерните крака на Мордред — хлябът символизираше задължението на краля да храни своя народ. Щом видяха детето, жените зашумяха, защото Даян (както и сестрите й) бе наследила небрежната красота на майка си. Като остави хляба на земята, тя се огледа несигурно и понеже не получи никакъв знак, който да я ориентира какво да прави, погледна тържествено Мордред в лицето и изведнъж се разплака. Жените доволно въздъхнаха, когато разплаканото дете изтича при майка си и Сийнуин я прегърна и избърса сълзите й. След това Гуидър, синът на Артур, поднесе на Мордред кожен бич — символ на задължението на краля да раздава правосъдие в земята си. Накрая пристъпих аз с новия кралски меч, изкован в Гуент; дръжката му беше с черна кожа, привързана със златна нишка. Поставих меча в дясната ръка на Мордред.