Моите хора вървяха на север пеша, а воините на Артур яздеха или поне водеха конете си по хубавите римски пътища, които най-напред ни отведоха в Гуент, кралството на Мюриг. Там ни предложиха угощение, на което храната бе оскъдна, но свещениците бяха в изобилие. След това се отбихме до долината Вий, за да видим стария Тюдрик. Открихме го в една скромна колиба със сламен покрив. Сградата, в която държеше своята колекция от християнски пергаменти бе два пъти по-голяма от жилището му. Жена му, кралица Енид, се оплакваше от съдбата, която я бе отвела далеч от дворците на Гуент и запратила в тези пълни с мишки гори. Крал Тюдрик обаче бе щастлив. Следваше християнските повели и не се впечатляваше от недоволството на Енид. Нахрани ни с боб, хляб и вода и с радост прие новините за разпространението на християнството в Думнония. Попитахме го за предсказанията, според които Христос щял да се върне на земята след четири години. Той каза, че се моли за това, но според него е по-вероятно Христос да чака хиляда години преди да се върне.
— Но кой знае? — вдигна рамене той. — Може да дойде и след четири години. Каква славна мисъл!
— Само дано твоите единоверци чакат в мир — каза Артур.
— Те са длъжни да подготвят земята за Неговото идване — строго го погледна Тюдрик. — Трябва да покръстват езичниците, лорд Артур, и да прочистят земята от грехове.
— Ще предизвикат война между тях и всички останали, ако не внимават — измърмори Артур. И разказа на Тюдрик за бунтовете, избухнали във всеки град в Думнония, когато християните се опитали да съборят и осквернят езическите храмове. Това, което бяхме видели в Иска, беше само началото на проблемите, а смутните настроения се разпространяваха бързо и един от симптомите на тези зараждащи се проблеми бе знакът на рибата — една проста драскулка от две извити линии, която християните рисуваха върху стените на езичниците или издълбаваха върху дърветата в свещените горички на друидите. Кълхуч се оказа прав — рибата беше християнски символ.
— Така е защото на гръцки риба е „ихтюс“ — обясни ни Тюдрик, — това са инициалите на името на Христос на гръцки: Иесус Христос Теу (Х)юйос Сотер. Ийсус Христос Божи Син Спасител. Много умно, много умно, наистина — захихика той доволен от своето обяснение, сега много ясно личеше откъде Мюриг бе наследил своята досадна педантичност. — Разбира се — продължи Тюдрик, — ако все още бях владетел, щях да се притеснявам от тези вълнения, но като християнин съм длъжен да ги приветствам. Светите отци ни учат, че последните дни ще има много знаци и знамения, лорд Артур, и гражданските размирици са просто един от тези знаци. Значи може би краят е близо?
Артур трошеше парче хляб над чинията си.
— Ти искрено ли приветстваш тези бунтове? — попита той. — Нима одобряваш нападенията над езичници? Палежа и оскверняването на светилища?
Тюдрик се загледа през отворената врата към зелената гора, която бе надвиснала над неговия малък манастир.
— Предполагам, че на другите им е трудно да ги разберат — започна той, избягвайки прекия отговор на въпроса на Артур. — Трябва да възприемаш бунтовете като признаци на възбудата, лорд Артур, а не като знаци за милостта на нашия Бог — прекръсти се той и се усмихна. — Нашата вяра — продължи той сериозно — е вяра на любовта. Божият син унизи себе си, за да ни спаси от греховете и ние трябва да му подражаваме във всичко — не само в действията си, но и в мислите си. Нас ни учат да обичаме враговете си и да правим добро на тези, които ни мразят. Но тези повели са тежки, прекалено тежки за повечето от нас. И трябва да помниш за какво се молим най-горещо — за завръщането на нашия Господ Иисус Христос на земята — Тюдрик пак се прекръсти. — Хората се молят и очакват Неговото второ пришествие и се страхуват, че ако светът тогава все още е управляван от езичници Той може да не дойде и затова християните се чувстват длъжни да унищожат езичеството.
— Унищожението едва ли може да бъде цел присъща на една религия, която проповядва любов — мрачно забеляза Артур.
— Унищожаването на езичеството всъщност е продиктувано от любов — увери го Тюдрик, — ако вие, езичниците, отказвате да приемете Христос, ще отидете в ада. Няма да има никакво значение, че сте живели достойно, пак ще горите вечно в ада. Ние, християните, сме длъжни да ви спасим от тази съдба. Нима този дълг не е израз на любов?