Както и да е. Причинихме главоболие на Кадок, вързахме врата на Лайгесак с въже, изплетено от собствената му брад и си тръгнахме.
Двамата с Артур се разделихме край каменния кръст на входа на долината. Той щеше да поведе Лайгесак на север и след това на изток, за да хване хубавите пътища към Думнония, а аз бях решил да навляза в Силурия и да потърся майка си. Взех със себе си Исса и още четирима от моите копиеносци, а останалите тръгнаха с Артур към вкъщи.
Ние шестимата заобиколихме долината на Кадок, където опечаленото множество окървавени или контузени християни се бяха събрали и напяваха молитви за своите мъртви, прекосихме високите голи хълмове и се спуснахме по стръмните склонове към зелените долини, които водеха към Севърнско море. Не знаех къде живееше Ърс, но предполагах, че няма да бъде трудно да я намеря, защото Танабурс, друидът, когото убих в долината Лъг, я бе намерил и бе хвърлил върху нея ужасно проклятие. Сигурно много хора бяха чували за сакската робиня, наказана така жестоко от силурския друид. Предположението ми се оказа вярно.
Открих я в едно малко селце край морето. Жените там правеха сол, а мъжете ловяха риба. Жителите на селото отстъпиха назад при вида на непознатите щитове, но аз се пъхнах в една от колибите, където намерих изплашено дете. То веднага ми показа къщата на сакската робиня. Беше схлупена къщурка, построена на скала, която се спускаше отвесно към морския бряг. Даже не беше и къщурка, а някакво нескопосано убежище, направено от изхвърлени от морето трупи и покрито с изсъхнали водорасли и слама. До колибата гореше огън, а над него се опушваха десетина риби. Още по-гъст дим се извиваше над огньовете в основата на ниската скала, където къкреха тави с морска вода. Оставих копието и щита си до основата на скалата и тръгнах нагоре по стръмната пътека. Клекнах да надникна в тъмната колиба и една котка огъли зъби и засъска срещу мен.
— Ърс? — викнах аз. — Ърс?
Нещо се надигна в тъмнината. Беше някаква чудовищна черна сянка, която се отърси от няколко пласта кожи и скъсани дрехи и погледна към мен.
— Ърс — повторих аз. — Ти ли си Ърс?
Какво ли очаквах тогава? Не бях виждал майка си повече от двадесет и пет години — от деня, когато копиеносците на Гундлеус ме изтръгнаха от ръцете й и ме предадоха на Танабурс, за да ме принесе в жертва в ямата на смъртта. Тогава Ърс изпищя, после бе отведена в Силурия, където я очакваше новата й робска съдба. Сигурно ме е мислила за мъртъв, а после Танабурс й е казал, че съм жив. Докато вървях на юг през стръмните долини на Силурия, напрегнат в очакване на срещата, аз си бях представял прегръдки, сълзи, прошка и щастие.
Но действителността бе различна. Една огромна жена, чиято руса коса бе станала мръсно сива, изпълзя от купа кожи и одеяла и примига срещу мен подозрително. Тя наистина бе огромна — една грамада от разлагаща се плът с лице кръгло като щит и белязано от болести и заздравели рани, а очите й малки, остри и кървясали.
— Някога ми викаха Ърс — каза тя с дрезгав глас.
Излязох от колибата, отвратен от вонята на урина и плесен. Тя тръгна след мен на четири крака и примига на слънчевата светлина. Беше облечена в дрипи.
— Ти ли си Ърс? — невярващо попитах аз.
— Някога бях — повтори тя и се прозина, в устата й нямаше нито един зъб. — Много отдавна. Сега ми викат Ена — каза тя и след кратка пауза тъжно добави — Лудата Ена. — после погледна хубавите ми дрехи, красивия колан с ножницата за меча, високите ми ботуши. — Кой си ти, господарю?
— Казвам се Дерфел Кадарн, лорд на Думнония — името ми не означаваше нищо за нея. — Аз съм твой син — добавих.
Тя не реагира, само се облегна на стената на колибата, която опасно хлътна под тежестта й. Ърс пъхна ръка в дрипите си и се почеса по гърдите.
— Всичките ми синове са мъртви — каза тя.
— Мен ме взе Танабурс — припомних й аз — и ме хвърли в ямата на смъртта.
Все едно, че не й бях казал нищо. Лежеше отпусната на стената, огромното й туловище се повдигаше при всяко усилие на гърдите да поемат малко въздух. Тя поигра с котката и се загледа отвъд Севърнско море, където се виждаха неясните очертания на далечния думнонски бряг, с надвесени над него дъждовни облаци.