— С властта, дадена ми от Светия Отец и с милостта, дадена ми от Светия Дух — викна Сенсъм, — обявявам ви за съпруг и съпруга!
— Къде е нашият крал? — попита ме Исса.
— Кой знае? — прошепнах аз. — Може да е мъртъв.
Гледах как Ланселот вдигна жълтите кости на Норуена и се престори, че целува пръстите й. Като пусна ръката, един от пръстите падна.
Сенсъм, който никога не можеше да устои на възможността да проповядва, започна да държи реч пред тълпата и точно тогава Моргана ме заговори. Изобщо не бях разбрал кога се е приближила, усетих присъствието й едва след като ме дръпна за наметалото. Обърнах се изплашен и видях златната й маска, отразяваща огнените пламъци.
— Щом разберат, че на портата няма стражи — изсъска тя, — ще претърсят цялото село и с вас е свършено. Елате с мен, глупаци такива.
Скочихме някак виновно от гробницата и тръгнахме след куцукащата черна фигура, която се скри зад тълпата в сенките на голямата църква. Тя спря там и се взря в лицето ми.
— Казаха, че си мъртъв. Че си убит заедно с Артур в селото на Кадок.
— Жив съм, лейди.
— А Артур?
— До преди три дни беше жив, лейди — отвърнах аз. — Нито той, нито аз умряхме в селото на Кадок.
— Благодаря на Бога — въздъхна тя, — благодаря на Бога — повтори Моргана, после сграбчи наметалото ми и ме дръпна надолу. Лицето ми почти допря до маската й. — Слушай — каза настойчиво, — моят съпруг нямаше никакъв избор в това нещо.
— Щом казвате, лейди — вдигнах рамене, без нито за миг да й повярвам. Разбирах обаче, че Моргана правеше всичко възможно, за да бъде и с едните, и с другите в тази криза, внезапно сполетяла Думнония. Ланселот протягаше ръце към трона, а някой се бе погрижил да изпрати Артур далеч от страната, докато кралят на белгите си свърши работата. Което е по-лошо, помислих си аз, някой бе изпратил Артур и мен в долината на Кадок и ни бе организирал засада там. Някой бе пожелал да ни види мъртви. А Сенсъм първи ни разкри убежището на Лайгесак и именно Сенсъм бе спорил с нас против предложението ни хората на Кунеглас да извършат ареста, сега пак Сенсъм стоеше пред Ланселот и пред трупа, осветен от нощните огньове. Надушвах лапите на мишия господар навсякъде в тази мръсна работа, макар да се съмнявах, че Моргана знае и половината от това, което бе извършил или планирал нейният съпруг. Тя бе твърде стара и мъдра, за да се зарази от религиозна лудост и поне се опитваше да намери безопасен път през натрупващите се ужаси.
— Закълни се, че Артур е още жив! — помоли ме тя.
— Той не умря в долината на Кадок — отговорих аз. — В това мога да се закълна.
Тя замълча за миг. Мисля, че плачеше под маската си.
— Кажи на Артур, че нямахме избор — промълви тя.
— Добре — обещах й аз. — Какво знаете за Мордред, лейди?
— Той е мъртъв — изсъска тя. — Бил убит по време на лов.
— Но ако са излъгали за Артур, защо да не са излъгали и за Мордред?
— Кой знае? — прекръсти се тя и ме дръпна за наметалото. — Ела — рязко каза тя и ни поведе покрай стената на църквата надолу към някаква малка дървена колиба. Някой бе затворен в там — чувах нечии юмруци да удрят по вратата, завързана с кожени ремъци.
— Трябва да вървиш при жена си, Дерфел — каза Моргана, докато се бореше с възела с единствената си ръка. — Динас и Лавейн тръгнаха привечер към твоята къща. Взеха копиеносци.
Обзе ме паника, която ме накара да разсека ремъка с върха на копието. Щом освободих вратата, тя широко се отвори и отвътре изскочи Нимю, вдигнала ръце с орлови нокти, готови да дерат и да разкъсват. Но щом ме позна, тя политна към мен, търсейки опора в тялото ми. Заплю Моргана.
— Върви, глупачке — озъби се Моргана срещу нея, — и помни, че съм те спасила от смърт днес.
Хванах ръцете на Моргана, изгорената и здравата, и ги вдигнах към устните си.
— Длъжен съм ви, лейди, за това, което направихте тази нощ.
— Върви, глупако — отвърна ми тя — и побързай!
Хукнахме покрай задната стена на църквата, покрай складовите помещения, колибите на робите, хамбарите, минахме забързани през плетената порта на селото и излязохме на пристана, където рибарите държаха тръстиковите си лодки. Взехме две от лодките и вместо с лодкарски прът забутахме леките съдове напред с копията си. Спомних си как в онзи далечен ден, когато бе убита Норуена, двамата с Нимю избягахме от Инис Уидрин по същия начин. Тогава, както и сега, бяхме тръгнали към Ърмидс хол, тогава, както и сега, бяхме бегълци в страна, превзета от врагове.