Сийнуин отпусна за миг глава, после отново вдигна поглед.
— Ако дойда с вас, ще пуснете ли дъщеря ми? — попита мрачно тя.
— Да — обеща Лавейн.
— И всички други? — махна Сийнуин с ръка към замъка.
— И тях ще пощадим — кимна Лавейн.
— Тогава освободете дъщеря ми — поиска Сийнуин.
— Ела първо тук — отвърна Лавейн — и доведи Мерлин.
Даян го ритна с голите си пети, но той натисна меча към гърлото й и тя застина. Покривът на склада се срути сред безброй искри и горящи сламки, литнали в нощта. Някои от тях паднаха върху сламения покрив на замъка и замъждукаха там. Засега дъждовната вода, попила в сламата, предпазваше замъка, но знаех, че скоро покривът щеше да пламне.
Отново бях готов за атака, но тогава зад Сийнуин се появи Мерлин. Видях, че брадата му пак бе сплетена на плитки. Той носеше големия си жезъл и беше по-изправен и по-мрачен от когато и да било през последните години. Обгърна Сийнуин с дясната си ръка през раменете и погледна Лавейн.
— Пусни детето — заповяда той. Лавейн поклати глава.
— Ние направихме магия с брадата ти, старче, ти нямаш власт над нас. Тази нощ, докато нашият крал се забавлява с принцеса Сийнуин, ние ще си направим удоволствието да ти сменим вярата. Елате при мен и двамата — нареди той. Мерлин вдигна жезъла и го насочи към Лавейн.
— При следващото пълнолуние — каза Мерлин — ти ще умреш край морето. И ти, и брат ти. И двамата ще умрете, а писъците ви ще се носят по вълните за вечни времена. Пусни детето.
Нимю тихо изсъска зад мен. Беше взела моето копие от земята и бе вдигнала кожената превръзка на челото — ужасната празна дупка на изваденото й око зееше.
Лавейн изобщо не се развълнува от предсказанието на Мерлин.
— При следващото пълнолуние — отвърна му той — ще варим в бича кръв кичури от брадата ти, а душата ти ще предадем на червея от Анун — изплю се Лавейн. — Хайде идвайте и двамата — озъби се той.
— Освободи дъщеря ми — настоя Сийнуин.
— Когато се приближите, ще я пусна.
Сийнуин и Мерлин тихо заговориха помежду си. Моруена изплака вътре в замъка и Сийнуин се обърна към нея да я утеши. След това хвана Мерлин за ръка и двамата тръгнаха към Лавейн.
— Не така, лейди — викна й Лавейн. — Моят господар Ланселот иска да отидеш при него гола. Моят господар иска да минеш гола през страната, гола през града и да влезеш гола в леглото му. Ти го опозори, лейди, и тази нощ той ще ти върне този позор стократно.
Сийнуин спря и се вторачи в него. Но Лавейн само притисна меча към гърлото на Даян, детето изохка от болка и Сийнуин инстинктивно скъса брошката, която придържаше наметалото на раменете й. Дрехата се смъкна в краката й. Отдолу Сийнуин бе облечена с проста бяла рокля.
— Свали роклята, лейди — заповяда Лавейн с дрезгав глас — сваляй я или дъщеря ти умира.
Тогава се втурнах. Изкрещях името на Бел и се втурнах като луд. Хората ми нападнаха заедно с мен. От замъка наизлязоха и други, когато видяха белите звезди по щитовете ни и сивите вълчи опашки на шлемовете. Нимю също атакува с писъци и вой. Видях как редицата на вражите копиеносци се огъна, отстъпвайки с ужас. Тичах право срещу Лавейн. Видя ме, позна ме и замръзна ужасен. Беше се направил на християнски свещеник — на врата му висеше разпятие. По онова време беше опасно да яздиш из Думнония, облечен като друид, но друид или християнин Лавейн трябваше да умре. Изкрещях името на своя Бог и налетях върху Лавейн.
Отнякъде изникна сакски гвардеец. Острието на брадвата му проблесна, отразила пламъците, докато той замахваше към главата ми. Отбих брадвата с щита и ръката ми се разтресе от силата на удара. Плъзнах Хюелбейн напред, завъртях острието му в корема на сакса и освободих оръжието си. От раната се изсипаха черва. Исса беше убил друг сакс, а Скарач, свирепата ирландска съпруга на Исса, бе излязла от замъка с огромно ловно копие и сега довършваше с него ранен сакс. Нимю също заби копието си в корема на някакъв мъж. Някой замахна с копие към мен, отбих удара му и забих Хюелбейн в тялото му. Огледах се обезумял за Лавейн и го видях да тича, стиснал Даян в ръце. Опитваше се да стигне до брат си зад замъка. Но пред него изкочиха мои копиеносци, отрязаха му пътя и той се обърна назад. Видя ме и хукна към портата. Държеше Даян като щит.
— Искам го жив! — изревах аз и хукнах след него през осветения от огъня хаос. Друг сакс се изпречи пред мен, крещейки името на своя Бог. Пресеках вика му с Хюелбейн, който потъна в гърлото му. Исса викаше, предупреждавайки за появата на нови врагове. И сам чувах тропота на копитата — онези, които пазеха зад замъка, препускаха към нас, за да спасят другарите си. Динас, облечен с черно свещеническо расо като брат си, бе начело на атаката, размахал гол меч в ръката си.