Артур вдигна рамене.
— А сега какво ще правим?
— Сега ли? — погледнах го аз. — Ще се бием!
— С какво? — мрачно попита той. — Сердик е вързал ръцете на Сеграмор. Кунеглас ще изпрати копиеносци, сигурен съм, но Мюриг няма да участва.
— Няма ли? — разтревожих се аз. — Но нали се закле при Кръглата маса!
Артур тъжно се усмихна.
— Как ни преследват клетвите, Дерфел. А в тези тъжни дни, мъжете като че ли дават клетви с толкова лека ръка. И Ланселот се закле при Кръглата маса, нали? Но както казва Мюриг, след като Мордред е мъртъв, няма „casus belli“ — латинската фраза прозвуча мрачно в устата му, и аз си спомних как Мюриг използва същите думи преди битката в долината Лъг и как Кълхуч се бе подиграл с ерудицията на краля, правейки се, че не разбира — „Какво се бели?“ — попита той тогава.
— Но Кълхуч ще дойде — казах аз.
— Ще дойде да се бие за земята на Мордред? — вдигна вежда Артур. — Съмнявам се.
— Да се бие за теб, господарю. Защото ако Мордред е мъртъв, ти си кралят.
Той посрещна това с горчива усмивка.
— Крал на какво? На Глевум ли? — засмя се той. — Имам теб, имам Сеграмор, имам и там каквото ми даде Кунеглас, а Ланселот има цяла Думнония и Сердик.
Повървяхме мълчаливо, после той ме погледна с крива усмивка.
— Е, имаме и един друг съюзник, макар и да не можем да го наречем приятел. Аел се е възползвал от отсъствието на Сердик и си е взел Лондон. Може пък той и Сердик да се избият помежду си.
— Аел ще бъде убит от сина си, а не от Сердик.
Артур ме погледна недоумяващо.
— Какъв син?
— Това е проклятието, а аз съм сина на Аел.
Той спря и се вгледа в мен да се увери, че не се шегувам.
— Ти? — попита невярващо.
— Аз, господарю.
— Наистина ли?
— Кълна се в честта си, господарю. Аз съм син на твоя враг.
Все още не сваляше поглед от мен, после започна да се смее. Смееше се високо и искрено, чак се разплака. Изтри сълзите си с ръка и поклати глава развеселен.
— Скъпи Дерфел! Само да знаеха Утър и Аел! Утър и Аел, големите врагове, а техните синове — приятели. Съдбата е неумолима.
— Аел може и да знае — казах аз, спомняйки си как внимателно ме бе укорил, за дето не бях потърсил Ърс.
— Сега той е наш съюзник — вдигна рамене Артур, — независимо дали искаме или не. Освен ако решим да не се бием.
— Да не се бием ли? — ужасих се аз.
— Понякога единственото, което ми се иска — тихо каза Артур, — е да си върна Гуинивиър и Гуидър и мирно да заживея с тях в някоя малка къщурка. Даже се изкушавам да положа още една клетва, Дерфел, ако Боговете ми върнат семейството, никога вече да не ги безпокоя. Ще си намеря къща като твоята в Поуис, помниш ли?
— Кум Исаф — казах аз и се зачудих как изобщо можеше да му мине на Артур през ума, че Гуинивиър може да бъде щастлива на такова място.
— Точно като Кум Исаф — кимна той замечтано. — Рало, няколко ниви, един син, когото да възпитавам, крал, когото да уважавам и песни вечер край огнището.
Той се обърна и отново се загледа на юг. Източно от долината се издигаха стръмни зелени хълмове, а хората на Сердик не бяха много далеч от тези хълмове.
— Уморен съм от всичко това — промълви Артур и ми се стори, че едва сдържа сълзите си. — Само си помисли, Дерфел. Всичко, което направихме — всичките пътища, съдилища и мостове, които построихме, всичките спорове, които разрешихме и цялото благоденствие, което постигнахме — всичко това унищожено от една религия. От една религия! — плю той отвъд укрепленията. — Нима си струва да се биеш за Думнония?
— Струва си да се биеш за душата на Даян — казах аз. — И докато Динас и Лавейн са живи, аз ще се бия. Моля се, господарю, да няма смърт, за която да отмъщаваш, но все пак ти трябва да се биеш. Ако Мордред е мъртъв, ти си кралят, а ако е жив, трябва да изпълним клетвата си.
— Клетви — сърдито каза Артур. Сигурно си спомни какво бяхме говорили за клетвите край морето, когато Изолда трябваше да умре. — Клетви — повтори той.
Но единственото, което ни бе останало, бяха именно клетвите, защото клетвите бяха нашият пътеводител във време на хаос, а сега в Думнония бе настъпил хаос. Защото някой бе освободил силата на Свещения съд и бе предизвикал ужаса, който заплашваше да погълне всички ни.