Кунеглас бе малко по-предпазлив, защото според него Артур трябваше първо да изчака и останалите копиеносци от Поуис. Но Кунеглас беше убеден, че щом пристигнат хората му, трябва да обявим война и да тръгнем на юг.
— Колко наброява войската на Ланселот? — попита той. Артур вдигна рамене.
— Без да броим хората на Сердик ли? Може би триста души.
— Нищо работа! — изрева Кълхуч. — Ще ги избием преди закуска.
— И много фанатизирани християни — предупреди го Артур.
Кълхуч изказа мнението си за християните, от което християнинът Мюриг започна да пелтечи от възмущение. Артур успокои младия крал на Гуент.
— Всички забравяте едно нещо — каза той тихо. — Че аз никога не съм искал да бъда крал. И все още не искам.
На масата за миг настъпи тишина, но някои от воините край стената тихо запротестираха при тези думи на Артур.
— Вече няма значение какво искаш ти — наруши тишината около масата Кълхуч. — Изглежда Боговете са взели това решение вместо теб.
— Ако Боговете искаха да бъда крал, щяха да наредят нещата така, че Утър да се ожени за майка ми.
— Ти какво искаш всъщност? — викна отчаяно Кълхуч.
— Искам да си взема Гуинивиър и Гуидър — тихо отговори Артур. — И да видя Сердик разгромен — добави той преди отново да се вторачи в неравната повърхност на масата. — Искам да живея като обикновен човек — продължи той. — С жена си и сина си, в своя къща със стопанство. Искам мир — за първи път Артур не говореше за цяла Британия, а само за себе си. — Не искам да се оплитам в клетви, не искам вечно да се разправям с амбициите на разни хора и не искам вече да съм съдник, който определя щастието на хората. Иска ми се да направя като крал Тюдрик. Да намеря едно зелено местенце и да заживея там.
— И да изгниеш там — обади се Мерлин, зарязал преструвките си. Артур се усмихна.
— Има толкова неща, които трябва да науча, Мерлин. Защо човек прави два меча от един и същ метал в един и същ огън, а пък единият става хубав, а другият се изкривява при първата битка? Има толкова много неразкрити неща.
— Той иска да стане ковач — обърна се Мерлин към Кълхуч.
— Това, което искам аз са Гуинивиър и Гуидър — твърдо заяви Артур.
— Тогава трябва да дадеш клетва за вярност на Ланселот — обяди се Мюриг.
— Ако отиде в Каер Кадарн да се закълне — мрачно се намесих аз, — ще бъде посрещнат от сто въоръжени мъже, който ще го убият като куче.
— Не и ако бъда придружен от крале.
Всички зяпнахме, а той като че ли се изненада от нашето объркване.
— Крале ли? — обади се най-накрая Кълхуч. Артур се усмихна.
— Съмнявам се, че Ланселот ще се осмели да ме убие, ако крал Кунеглас и крал Мюриг дойдат с мен в Каер Кадарн. Ако застане пред кралете на Британия, Ланселот ще трябва да говори, а започне ли разговор, няма начин да не стигнем до споразумение. Той се страхува от мен, но щом разбере, че няма от какво да се страхува, ще ме остави да живея. Ще остави и семейството ми.
Отново настъпи тишина, докато премисляхме казаното. И пак Кълхуч се обади пръв, по-точно зарева възмутен.
— И ти ще оставиш това копеле Ланселот да стане крал? — думите му бяха посрещнати с одобрение от копиеносците край стената.
— Братовчеде, братовчеде! — опита се Артур да успокои Кълхуч. — Ланселот не е зъл човек. Слаб е, мисля, но не зъл. Той няма планове, няма мечти, а само алчно око и бързи ръце. Грабва каквото му попадне, скътава го някъде и чака да се появи следващата възможност да грабне нещо друго. Сега желае смъртта ми, защото се страхува от мен, но след като разбере, че цената за моята смърт е твърде висока, ще приеме онова, което може да получи без нищо да дава.
— Ще приеме смъртта ти, глупако! — стовари юмрука си върху масата Кълхуч. — Ще ти каже хиляди лъжи, ще те уверява в приятелство и щом твоите крале си заминат, той ще плъзне меч между ребрата ти.
— Ще ме излъже, разбира се — съгласи се Артур спокойно. — Всички крале лъжат. Няма кралство, което да се управлява без лъжи, защото обикновено градим авторитета си на лъжи. Плащаме на менестрелите да превръщат дребните ни победи във велики триумфи и дори понякога сами започваме да вярваме на лъжите, които се носят от устата им. Ланселот с удоволствие би повярвал на всички тези песни за себе си, но истината е, че той е слаб и отчаяно се стреми да има силни приятели. Сега се страхува от мен, защото ме мисли за враг, но като разбере, че не съм негов враг, ще разбере и друго — че има нужда от мен. Ще има нужда от всеки мъж, ако иска да отърве Думнония от Сердик.