Всички се обърнахме и видяхме Галахад да стои на вратата. Беше с плетена ризница, с меч на хълбока и опръскан с кал до кръста. А заедно с него бе сакатият, кръглолик, нещастник, с шомбест нос четинеста коса и рядка брада.
Да, Мордред беше жив.
Всички мълчахме изумени. Мордред влезе накуцвайки в залата, а малките му очички примигваха недоволни, че не го приветстваме. Артур седеше вторачен в своя господар. Знаех, че в този момент прекроява в главата си целия старателно измислен план, който току-що ни бе описал. Не можеше да има мир с Ланселот, защото бе жив кралят, на когото Артур се бе заклел да служи. Думнония все още си имаше крал и това не беше Ланселот. А Мордред. И той имаше клетвата на Артур.
Хората се насъбраха около краля да чуят какво се бе случило. Галахад отстъпи встрани и дойде да ме прегърне.
— Слава на Бога, че си жив — възкликна той с трогателно облекчение. Аз се усмихнах на стария си приятел.
— Ти да не очакваш моите благодарности затова, че си спасил живота на нашия крал? — попитах го аз.
— Все някой трябва да ми благодари, защото самият той не пожела. Той е едно неблагодарно малко животно — заяви Галахад. — Само Бог знае защо точно той трябваше да оцелее, след като умряха толкова добри мъже. Лиуарч, Бедуир, Дагонет, Блейз. Всички си отидоха — Той изброяваше воините на Артур, които бяха убити в Дурновария. Вече бях чул за смъртта на някои от тях, но Галахад знаеше как бяха загинали. Бил в Дурновария, когато слухът за убийството на Мордред запалил бунта на християните, но Галахад се кълнеше, че сред бунтовниците имало и копиеносци. Той смяташе, че хората на Ланселот се били промъкнали в града, преоблечени като поклонници, пътуващи към Инис Уидрин и че именно тези копиеносци ръководели клането.
— Повечето от хората на Артур бяха по кръчмите — каза Галахад, — така че нямаха големи шансове да оцелеят. Малцина наистина оцеляха, но само Бог знае къде са сега — прекръсти се той. — Това не е дело на Христос, Дерфел, знаеш това, нали? Това е работа на дявола. — Галахад ме погледна с болка, дори изплашен. — Вярно ли е това за Даян?
— Да — кимнах аз. Той бъзмълвно ме прегърна. Не беше женен и нямаше деца, но обичаше моите дъщери. Обичаше всички деца. — Динас и Лавейн я убиха — казах му аз, — и още са живи.
— Моят меч е твой — заяви Галахад.
— Знам.
— Ако това беше дело на Христос, Динас и Лавейн нямаше да служат на Ланселот — върна се той на болезнената за него тема.
— Аз не обвинявам твоя Бог — уверих го аз. — Не обвинявам никой Бог.
Обърнах се да видя суматохата около Мордред. Артур крещеше за ред и тишина, някой бе изпратил слугите за храна и дрехи, подходящи за краля, а другите се опитваха да чуят новините на краля.
— Ланселот не поиска ли да му се закълнеш във вярност? — попитах аз Галахад.
— Не знаеше, че съм в Дурновария. Бях при епископ Емрис и той ми даде монашеско расо, което нахлузих върху това — потупа с ръка плетената си ризница, — после тръгнах на север. Горкият Емрис, толкова е объркан. Мисли, че неговите християни са полудели, и аз съм на това мнение. Може би трябваше да остана и да се бия, ама аз избягах. Чух че, ти и Артур сте мъртви, но не повярвах. Тръгнах да ви търся, а вместо вас намерих нашия крал
Разправи ми, че Мордред бил на лов за глигани северно от Дурновария. Според Галахад Ланселот бил изпратил хора да пресрещнат краля на връщане, но Мордред си бил харесал някакво селско момиче и докато той и другарите му свършат с нея почти се стъмнило. Затова кралят окупирал най-голямата къща в селото и поискал да го нахранят. Неговите убийци чакали край северната порта на града, а на десетина мили от тях Мордред пирувал. По някое време вечерта хората на Ланселот решили да започнат клането въпреки, че кралят на Думнония успял неизвестно как да се измъкне от засадата. Разпространили слуха за смъртта му и използвали този слух, за да оправдаят узурпацията на трона от страна на Ланселот.
Мордред научил за бунта, когато в селото пристигнали първите бегълци от Дурновария. Повечето от другарите на Мордред изчезнали. Селяните събирали кураж да убият краля, който бил изнасилил едно от техните момичета и откраднал от храната им. Мордред изпаднал в паника. Той и последните останали му приятели се преоблекли в селски дрехи и побягнали на север.