— Опитваха се да стигнат до Каер Кадарн — обясни Галахад, — надявайки се там да намерят верни копиеносци, но се натъкнаха на мен. Аз бях тръгнал към твоята къща, но после чухме, че била изоставени и изгорена, затова го поведох на север.
— Видя ли сакси?
Той тръсна глава.
— Те са в долината на Темза, а ние я заобиколихме.
Галахад се загледа в шумната тълпа около Мордред.
— И какво ще стане сега? — попита той.
Мордред имаше непоклатими идеи. Беше се наметнал с взето назаем наметало и сега се тъпчеше с хляб и солено говеждо месо. Искаше Артур веднага да тръгне с войската на юг и щом Артур се опиташе да го прекъсне, той удряше с ръка по масата и повтаряше заповедта.
— Да не би да се отричаш от клетвата си? — кресна Мордред накрая, пръскайки недосдъвкани парчета хляб и месо срещу Артур.
— Лорд Артур се опитва да запази живота на своята жена и на детето си — намеси се мрачно Кунеглас. Мордред го погледна с присвити очи.
— Това по-важно ли е от моето кралство?
— Ако Артур тръгне на война — обясни му Кунеглас, — Гуинивиър и Гуидър ще умрат.
— Значи нищо да не правим, така ли? — изпищя Мордред. Беше изпаднал в истерия.
— Сега мислим какво да правим — мрачно каза Артур.
— Мислите — викна Мордред и се изправи. — Значи само ще си мислите, докато онова копеле управлява земята ми? Ти дал ли си ми клетва? — попита той Артур. — И каква полза от тези мъже, ако ти няма да се биеш — махна той към копиеносците, които бяха заобиколили масата. — Ще се биеш за мен, това ще направиш! Клетвата те задължава. Ще се биеш! — удари той по масата. — Няма да мислиш! Ще се биеш!
До гуша ми дойде. Може би душата на мъртвата ми дъщеря влезе в мен в този момент, защото почти без да мисля, тръгнах напред и свалих колана на меча. Извадих Хюелбейн, хвърлих го на земята и сгънах кожения колан на две. Мордред ме гледаше и немощно протестираше, докато приближавах. Никой не понечи да ме спре.
Стигнах до своя крал, застинах за миг, после силно го ударих през лицето с двойния колан.
— С това не ти връщам ударите, които ти ми нанесе — казах аз, — това е за дъщеря ми, а това — отново го ударих този път още по-силно — е задето не успя да изпълниш клетвата си да пазиш своето кралство.
Копиеносците завикаха в знак на одобрение. Долната устна на Мордред трепереше, както навремето когато трябваше да понася всичките тези тежки наказания като дете. Бузите му бяха почервенели от ударите, а под едното му око се появи струйка кръв. Той докосна с пръст кръвта и се изплю в лицето ми.
— Ще умреш за това — обеща ми Мордред, после побеснял от гняв се опита да ме удари. — Как можех за защитавам кралството? — викна срещу мен. — Ти не беше там! Артур не беше там — отново се опита да ме удари и аз отново спрях удара му с ръка и вдигнах колана да му отвърна.
Ужасен от поведението ми, Артур ме дръпна настрани. Мордред тръгна след нас, вдигнал юмруци срещу мен и тогава един черен жезъл се стовари върху ръката му. Вбесен той се обърна срещу своя нов нападател.
Но това беше Мерлин, който се извисяваше над ядосания крал.
— Удари ме, Мордред — каза тихо друидът — и ще те превърна в крастава жаба и ще нахраня с теб змиите в Анун.
Мордред се втренчи в друида, но замълча. Опита се да блъсне жезъла настрани, но Мерлин го държеше здраво и с върха му изтласка краля отново към стола.
— Кажи ми, Мордред — последен тласък и кралят седна в стола си — защо изпрати Артур и Дерфел толкова далеч?
Мордред завъртя глава. Страхуваше се от този нов изправен и невероятно висок Мерлин. Той познаваше Мерлин като крехък старец, който постоянно се грее под слънцето в дворцовата градина в Линдинис, а този събуден за нов живот Мерлин с вчесана и сплетена брада го ужасяваше.
Мерлин вдигна жезъла и го стовари върху масата.
— Защо? — попита той кротко, когато ехото от удара затихна.
— За да арестуват Лайгесак — прошепна Мордред.
— Ти, сгърчен малък глупак — каза Мерлин. — Дете да бе изпратил, щеше да арестува Лайгесак. Защо изпрати Артур и Дерфел?
Мордред само завъртя глава.
Мерлин въздъхна.
— Много време вина, млади Мордред, откакто за последен път правих по-големи магии. За съжаление малко съм позагубил опита си, но смятам, че с помощта на Нимю, мога да превърна урината ти в черна гной, която ще те жили като оса всеки път когато пикаеш. Мога да ти размътя мозъка, доколкото го имаш, мога и да накарам твоята мъжественост — и жезълът внезапно затрептя пред слабините на Мордред — да се смали до размера на бобено зърно. — Всичко, което мога да направя, Мордред, и всичко, което ще направя с теб, ако не ми кажеш истината. — Мерлин се усмихна и в тази усмивка имаше повече заплаха отколкото в насочения жезъл. — Кажи, скъпо момче, защо изпрати Артур и Дерфел в лагера на Кадок?