— Третата кост, Дерфел, е бракът между Ланселот и Сийнуин. Вземи я.
Не помръднах. Ако вземех третата кост, щеше да се разпадне цялата крехка мрежа от съюзи — единствената надежда на Артур срещу саксите.
Мерлин се изсмя над моето нежелание да последвам съвета му. След това хвана третата кост, но не я издърпа.
- Боговете мразят реда. Редът ги погубва, значи те са длъжни да погубят него. – Мерлин дръпна реброто и кулата се срути в хаотична купчина. – Ако Артур иска мир в Британия, трябва да върне боговете.
Той ми подаде костта.
Аз замрях.
- Пред теб е само купчина кости, - каза Мерлин, - но тази кост, Дерфел, е твоето заветно желание. – той протегна към мен бялото ребро. – Тази кост е бракът между Ланселот и Сийнуин. Счупи я и няма да има сватба. Остави я цяла и врагът ти ще се утешава с твоята жена. – Старецът отново ми подаде реброто и аз отново не го взех. – Мислиш, че любовта ти към Сийнуин не е изписана върху лицето ти? – язвително продължи той. – вземи! Аз, Мерлин от Авалон, ти дарявам властта на тази кост.
Взех я. Да ме простят боговете, взех я. Какво можех да направя? Бях влюбен. Взех тази изчистена кост и я пъхнах в джоба си. — Тя няма да ти помогне — присмя ми се Мерлин, — ако не я счупиш.
— Може и иначе да не ми помогне — казах аз и разбрах, че най-сетне мога да стоя прав.
— Ти си глупак, Дерфел — каза Мерлин. — Но ти си глупак, който много добре върти меча и затова ще ми потрябваш, ако тръгнем по Тъмния път. — Друидът се изправи. — Сега ти сам трябва да избереш. Можеш да счупиш костта и Сийнуин ще дойде при теб, това ти го обещавам, но тогава ще трябва да тръгнеш с нас за Свещения съд. Можеш обаче и да се ожениш за Гуенхуивач и да затриеш живота си в блъскане по саксонски щитове, докато християните заговорничат как да завземат Думнония. Оставям избора на теб, Дерфел. Сега затвори очи.
Затворих очи и покорно стоях така доста време, но накрая, след като не чувах други нареждания, отново отворих очи.
Върхът беше пуст. Не бях чул нищо, а Мерлин, Нимю, осемте кости и сребърната чаша бяха изчезнали. На изток вече се зазоряваше, птиците шумно подсвиркваха из гората, а в джоба ми имаше чиста бяла кост.
Спуснах се по склона на Долфоруин до пътя, който вървеше край реката, но в главата си виждах другия път, Тъмния път, който водеше към бърлогата на Диурнач. Беше ме страх.
Онази сутрин тръгнахме на лов за глигани. Щом излязохме от Каер Сус, Артур закрачи до мен.
— Снощи си тръгна много рано, Дерфел — поздрави ме той.
— Коремът ме заболя, господарю — отвърнах аз. Излъгах, защото ве исках Артур да знае за срещата ми с Мерлин на връх Долфоруин — веднага щеше да заподзре, че не съм се отказал да участвам в търсенето на Свещения съд. Беше по-добре да премълча истината. — Стана ми зле.
Артур се засмя.
— Не мога да разбера защо наричаме тези работи угощения — каза той, — след като това са просто поводи за напиване.
Той спря да изчака Гуинивиър. Тя обичаше да ходи на лов. Беше обула ботуши и кожени панталони, които плътно прилягаха по дългите й крака. Криеше бремеността си под кожен елек, а на раменете си бе сложила зелена пелерина. Гуинивиър водеше и две от любимите си хрътки и сега ми подаде каишките им, за да може Артур да я пренесе през брода край старата крепост. Ланселот предложи същия жест на Сийнуин и когато я обгърна с ръце, тя се засмя — очевидно това й достави удоволствие. Звездата на Поуис също беше облечена с мъжки дрехи, но нейните не бяха така прилепнали и красиви като дрехите на Гуинивиър. Май беше взела от ловните костюми на брат си — крачолите и ръкавите и бяха възшироки и дълги. На фона на изтънчената елегантност на Гуинивиър Сийнуин изглеждаше като някой хлапак. Жените не носеха копия, но Борс, братовчед на Ланселот и негов най-добър боец, вървеше с копие повече — за Сийнуин, ако поиска да участва в лова. Артур беше настоял бременната Гуинивиър да не взима копие.
— Днес ще трябва да внимаваш — каза й той, когато я пусна да стъпи на южния бряг на Севърн.
— Тревожиш се повече отколкото трябва — каза тя, пое каишките на хрътките от мен и прекара ръка през гъстите си червени коси. След това се обърна към Сийнуин — Щом забременееш и мъжете започват да мислят, че си от стъкло.