Долната устна на Мордред трепереше.
— Защото Сенсъм ми каза.
— Господарят на мишките! — възкликна Мерлин като че ли бе изненадан от този отговор. Отново се усмихна или поне оголи зъби. — Имам още един въпрос, Мордред — продължи той, — и ако не ми кажеш истината, от червата ти ще се изливат жаби и слуз, в корема ти ще се гърчат червеи и жлъчката им ще изпълва гърлото ти. Ще те накарам непрестанно да се тресеш, та до края на живота си, през целия ти живот, ще си един тресящ се разяден от червеи, повръщащ жлъчка и дрискащ жаби нещастник. Ще те направя — сниши Мерлин глас — дори по-ужасен, отколкото те е направила майка ти. Така, Мордред, кажи ми сега какво обеща господарят на мишките, че ще стане, ако изпратиш Артур и Дерфел надалеч.
Мордред се бе втренчил с ужас в лицето на Мерлин.
Мерлин чакаше. Нямаше отговор, затова той вдигна жезъла към високия покрив на залата.
— В името на Бел — започна той звънко — и на неговия господар на жабите Калик и в името на Суселос и неговия господар на червеите и в името на…
— Че ще бъдат убити! — изпищя отчаяно Мордред.
Жезълът бавно се насочи отново към лицето на Мордред.
— Какво ти обеща той, скъпо момче? — попита Мерлин.
Мордред се сгърчи в стола си, но не можеше да избяга от жезъла. Преглътна, огледа се, но в тази зала нямаше кой да му помогне.
— Че те ще бъдат убити от християните — призна Мордред.
— А на теб защо ти трябваше това? — продължи разпита Мерлин. Мордред се поколеба, но Мерлин отново вдигна жезъла високо и момчето смутолеви своето признание.
— Защото докато той е жив, аз не мога да бъда истински крал!
— Мислеше, че смъртта на Артур ще ти позволи да се държиш както си искаш?
— Да!
— И ти вярваше, че Сенсъм ти е приятел, така ли?
— Да.
— И никога не ти мина през ума, че Сенсъм също може да иска смъртта ти? — Мерлин поклати глава. — Какво глупаво момче си ти. Не знаеш ли, че християните никога не вършат нищо свястно? Първият от тях дори се оставил да го заковат на кръст. Свестните Богове не се държат така, съвсем не. Благодаря за този разговор, Мордред.
Усмихна се, вдигна рамене и си тръгна.
— Просто се опитах да помогна — каза Мерлин, минавайки покрай Артур.
Мордред трепереше като че ли Мерлин бе изпълнил една от заканите си. Беше се вкопчил за облегалките на стола и се тресеше. В очите му се показаха сълзи от унижението, което бе преживял. Все пак се опита да възвърне донякъде гордостта си като вдигна пръст към мен и заповяда на Артур да ме арестува.
— Не бъди глупак! — обърна се гневно към него Артур. — Да не мислиш, че можем да отвоюваме трона ти без хората на Дерфел?
Мордред нищо не отговори и това капризно мълчание запали в Артур бяс подобен на този, който ме накара да ударя своя крал. — Можем да се справим без теб! — озъби се той на Мордред, — и каквото и да става, ти ще стоиш тук, под стража! — Мордред зяпна, една сълза се отрони и размаза кървавата струйка. — Не като затворник, кралю господарю — обясни Артур уморено, — а за да запазим живота ти от стотиците хора, които искат да ти го отнемат.
— И какво ще правиш сега? — попита Мордред направо покъртително.
— Както вече ти казах — отвърна му Артур презрително, — ще обмисля нещата.
Разговорът бе приключен.
Сега поне беше ясен планът на Ланселот. Сенсъм бе замислил убийството на Артур, Ланселот бе изпратил хора да убият Мордред и после ги последвал начело на своята войска, сигурен, че всяко препятствие по пътя му към трона на Думнония е отстранено и че християните, подлудени от мисионерите на Сенсъм, ще избият всички оцелели врагове, а Сердик щеше да държи хората на Сеграмор на разстояние.
Но Артур беше жив, и Мордред беше жив, а докато беше жив Мордред, Артур трябваше да спазва дадената клетва, следователно ние трябваше да обявим война. Нямаше значение, че тази война можеше да отвори долината на Севърн пред саксите, ние трябваше да се бием с Ланселот. Клетвата ни задължаваше.