— Да — признах аз.
— Горката Гуенхуивач. Винаги беше добра с мен, докато живееха тук. Спомням си как бягаше, когато сестра й влизаше в стаята. Беше като някоя голяма пухкава мишка, а сестра й беше котката.
Следобяд в малката долина дойде Артур. Лепилото, с което бях закрепил костените парчета към дръжката на Хюелбейн, още не беше изсъхнало, когато неговите воини изпълниха южния склон на Кум Исаф. Копиеносците не ни заплашваха. Просто се бяха отклонили от дългия си път към домовете си в красивата Думнония. Ланселот го нямаше, не се виждаше и Гуинивиър. Артур идваше към къщата сам. Не носеше нито меч, нито щит.
Посрещнахме го на вратата. Той се поклони на Сийнуин и й се усмихна.
— Скъпа, лейди — поздрави я той непринудено.
— Сърдит ли сте ми, лорд? — неспокойно попита тя. Артур свъси вежди.
— Жена ми си мисли, че съм, но греши. Как мога да ви се сърдя? Вие просто направихте това, което направих някога и аз. Но поне имахте благоразумието да го сторите преди да се обвържете с клетва към Ланселот. — Артур отново й се усмихна. — Може би ме поставихте в неудобно положение, но аз си го заслужавах. Може ли да повървя с Дерфел?
Тръгнахме по същата пътечка, по която бяхме вървели сутринта със Сийнуин. Когато се скрихме от погледите на думнонските копиеносци, Артур сложи ръка на раменете ми.
— Браво, Дерфел — каза тихо той.
— Съжалявам, ако съм те обидил, господарю.
— Не бъди глупав. Ти постъпи точно както и аз преди време и даже ти завиждам, защото любовта, докато е нова, те дарява с най-сладките си плодове. Постъпката ти просто малко променя нещата, това е. Създава, както казах, известни неудобства.
— Няма да бъда най-добрият боец на Мордред — казах аз.
— Няма. Все някой ще бъде. Ако зависеше от мен, приятелю, щях и двама ви да взема вкъщи, да те направя най-добрия боец и да ти дам всичко, което ти дължа. Но не винаги става това, което искаме.
— Искаш да кажеш — казах аз без заобикалки, — че принцеса Гуинивиър няма да ми прости.
— Точно така — каза Артур мрачно. — Нито пък Ланселот — въздъхна той. — Какво да правя с Ланселот?
— Ожени го за Гуенхуивач — казах аз — и ги закопай и двамата в Силурия.
Той се засмя.
— Де да можех. Аз ще го изпратя в Силурия, но дали Силурия ще може да го задържи. Неговите амбиции са много по-големи от това нищожно кралство, Дерфел. Преди се надявах, че Сийнуин, семейството, ще го задържат там, но сега? — Той сви рамене. — Щеше да е по-добре, ако бях дал Силурия на теб. — Артур свали ръка от раменете ми и застана пред мен. — Аз не те освобождавам от твоите клетви, лорд Дерфел Кадарн — каза той официално, — ти все още ми служиш и когато те повикам, трябва да се отзовеш.
— Да, господарю.
— А това ще стане през пролетта — каза той. — Обещал съм на саксите три месеца мир и ще спазя обещанието си. А когато трите месеца изтекат, ще бъде зима и няма да можем да воюваме. Но през пролетта тръгваме на поход и аз те искам, теб и твоите хора, в моята стена от щитове.
— Ще бъдем там, господарю — обещах аз.
Той вдигна ръце, отпусна ги на раменете ми и ме погледна в очите.
— Дал ли си клетва и на Мерлин? — попита ме той.
— Да, господарю — признах аз.
— Значи ще ходиш да търсиш някакъв Свещен съд, дето не съществува.
— Ще ходя да търся Свещения съд, да.
Артур затвори очи.
— Такава глупост! — Той свали ръцете си и отново отвори очи. — Аз вярвам в Боговете, Дерфел, но дали Боговете вярват в Британия? Това не е старата Британия — каза той разпалено. — Може би някога ние сме били еднокръвен народ, но сега? Римляните доведоха хора от всички краища на света! Сармати, либийци, гали, нумидийци, гърци! Тяхната кръв се смеси с нашата, а в тази смес тече и римска кръв, сега навлиза и сакска. Ние сме такива, каквито сме, Дерфел, а не каквито сме били някога. Вече имаме сто Богове, не само нашите стари Богове и не можем да върнем годините назад, нито с помощта на Свещения съд, нито с което и да е от Съкровищата на Британия.
— Мерлин не мисли така.
— И ще ме кара да воювам с християните, само за да могат неговите Богове да господстват? Не, няма да направя това, Дерфел — каза Артур гневно. — Ти можеш да идеш да търсиш твоя въображаем Свещен съд, но аз няма да играя по свирката на Мерлин и няма да преследвам християни.
— Мерлин ще остави съдбата на християните в ръцете на Боговете — опитах се да защитя стария друид.