— А какво сме ние, ако не оръдия в ръцете на Боговете? — попита Артур. — Но аз няма да воювам срещу други брити, само защото те почитат различен Бог. Нито пък ти, Дерфел, поне докато служиш на мен.
— Да, господарю.
Той въздъхна.
— Как мразя тези религиозни вражди! Според Гуинивиър аз съм сляп за Боговете и сам съм си виновен за това. — Артур се усмихна. — Щом си дал клетва на Мерлин, Дерфел, трябва да отидеш с него. Къде ще те води той?
— Към Инис Мон, господарю.
Той отвори широко очи и потръпна.
— Ще ходиш в Лейн? — попита той невярващо. — Никой не се връща жив от Лейн.
— Аз ще се върна — казах аз наперено.
— Гледай да се върнеш, Дерфел, гледай да се върнеш — гласът му звучеше мрачно. — Имам нужда от твоята помощ, за да разгромя саксите. А след това, вероятно ще можеш да се върнеш в Думнония. Гуинивиър не е злопаметна жена.
Не бях убеден в това, но нищо не казах.
— Значи напролет ще те повикам — продължи Артур. — И се моли да оцелееш в Лейн — той ме хвана под ръка и ме поведе към къщата. — А ако някой те пита, Дерфел, дошъл съм и гневно съм ти се скарал. Проклел съм те, даже съм те ударил.
Аз се засмях.
— Прощавам ти удара, господарю.
— Смятай се за порицан — каза той. — Смятай се и за втория най-щастлив мъж в Британия.
За най-щастливият в целия свят, помислих си аз, защото имах това, което душата ми най-силно желаеше.
Или по-скоро щях да го имам, ако Боговете ни опазят, след като Мерлин постигне своето.
Стоях и гледах как копиеносците си тръгват. Знамето на Артур скоро се скри между дърветата. Той ми махна с ръка, скочи на гърба на коня си и изчезна.
А ние останахме сами.
Не можах да видя завръщането на Артур в Думнония. А много ми се искаше, защото той се връщаше като герой в една страна, която бе загубила вяра в него и бе заговорничила срещу него в желанието си да постави други, далеч по-неспособни същества, на негово място.
В онази есен храната не достигаше, защото внезапно избухналата война беше изчерпила новата реколта, но глад нямаше. Освен това хората на Артур събираха данъците честно. Това като че ли не е особено важно, но беше нещо ново за последните няколко години и предизвика вълнения из страната. В Думнония само богатите плащаха данъци за кралската хазна. Някои плащаха в злато, но повечето се издължаваха в зърно, кожа, лен, сол, вълна, сушена риба. А всички тези продукти господарите изискваха от държателите на своите земи. През последните години богатите взимаха много от бедните, а даваха малко на краля. Така че Артур изпрати копиеносци да разпитат бедните какво са плащали на господарите си, за да определи размера на данъците, които самият той щеше да събере от богатите. А когато попълни кралската хазна, Артур даде една трета от събраното на църкви и магистрати, за да се грижат за прехраната на хората през зимата. Това единствено действие показа на Думнония, че страната е в ръцете на нова власт. И въпреки че богатите недоволстваха, никой от тях не посмя да издигне стена от щитове срещу Артур. Той беше господарят на войната в кралството на Мордред, победителят от долината Лъг, убиецът на крале и онези, които му се противопоставяха, сега се страхуваха от него.
Мордред беше оставен на грижите на Кълхуч, братовчед на Артур. Кълхуч беше суров и честен воин и едва ли се интересуваше от съдбата на едно малко и непослушно дете. Кълхуч беше твърде зает да потушава бунта на Кадуи в Иска, далеч в западните краища на Думнония. Чух, че със своите копиеносци прекосил големите мочурища и тръгнал на юг през дивите земи по крайбрежието. Опустошил земите на Кадуи и приковал разбунтувалия се принц в старата римска крепост Иска. Стените били порутени от времето и ветераните от долината Лъг помели бунтовниците от укрепленията и ги подгонили из улиците. Принц Кадуи бил заловен в едно старо римско светилище и там обезглавен. Артур заповядал части от тялото му да бъдат изложени в градовете на Думнония, а главата му с известните на всички сини татуировки по бузите да бъде изпратена на крал Марк от Кърнау, който беше подстрекател на бунта. В отговор крал Марк изпратил калаени слитъци, каца пушена риба, три лъскави коруби от костенурки, каквито морето изхвърляше по бреговете на неговата дива страна, както и едно писмо, в което невинно заявявал, че няма нищо общо с бунта на Кадуи.
След като превзел Иска, Кълхуч намерил там важни писма, които изпратил на Артур. Писмата били писани преди войната, завършила с битката в долината Лъг, от името на християнската партия в Думнония и разкривали изцяло плановете на християните-заговорници да прогонят Артур от Думнония. Християните мразеха Артур още от времето, когато той отмени разпореждането на Утър, освободило църквата от данъци и контрибуции. Те вярваха, че техният Бог води Артур към пълен разгром, противопоставяйки го на Горфидид. И тази вяра им беше дала смелост да изложат писмено своите мисли и сега писмата бяха в ръцете на Артур.