— Нищо не знам за тях, господарю.
Той се озъби.
— Те са дворцова охрана на Ланселот. Той настоява за това. Превърнал е брат си в пазач. — (Галахад беше полубрат на Ланселот, но беше съвсем различен от него.) — Добре, че не се омъжи за Ланселот, лейди — обърна се Мерлин към Сийнуин.
Тя се усмихна към мен.
— И аз така мисля, лорд.
— Силурия го отегчава, и аз го разбирам, но той ще търси удобствата в Думнония и ще се превърне в змия за Артур — Мерлин се усмихна. — Ти, милейди, щеше да бъдеш просто играчка в ръцете му.
— Предпочитам да си остана тук — каза Сийнуин, махвайки с ръка към грубите каменни стени и опушените греди под покрива.
— Той обаче ще се опита да ти отмъсти за обидата — предупреди я Мерлин. — Гордостта му хвърчи по-високо и от орела на Люло, лейди, а и Гуинивиър изпраща проклятия срещу теб. Тя уби едно куче в храма на Изида, метна кожата му върху една саката кучка, която нарече с твоето име.
Сийнуин пребледня, направи знака срещу злото и плю в огъня. Мерлин сви рамене.
— Аз отблъснах това проклятие, лейди — каза той, след това протегна дългите си ръце и изви глава назад, така че плитките му почти докоснаха рогозките на пода зад него. — Изида е чужда богиня — каза той — и в тази земя силата й е слаба — Мерлин се изправи напред и разтърка очи с дългите си ръце. — Дойдох с празни ръце — призна той мрачно. — Никой не пожела да тръгне с мен. Всички казаха, че копията им са наточени, за да разпарят сакси. Не им предложих нито злато, нито сребро, предложих им да се бият от името на Боговете, а те ми отвърнаха, че ще се молят за мен. После и жените им започнаха да им приказват за децата, къщата, добитъка, земята и те се измъкнаха. Осемдесет човека. Това е всичко, което исках. Диурнач може да изправи срещу нас двеста или малко повече, но осемдесет копия щяха да бъдат достатъчно. А аз не можах да намеря дори осем. Защото сега господарите им са дали клетва на Артур и казват, че Свещеният съд може да почака докато си върнем Лоегир. Воините искат земята на саксите и златото на саксите, а аз им предложих само кръвопролитие и студ по Тъмния път.
Настъпи мълчание. Едно дебело дърво се срути в огъня и пръсна създездие от искри към почернелия покрив.
— Нито един човек ли не предложи копието си? — попитах аз, поразен от новината.
— Имаше няколко желаещи — каза Мерлин презрително, — но на никой от тях не можех да се доверя. Никой от тях не беше достоен за Свещения съд — Той замълча, отново изглеждаше уморен. — Боря се срещу жаждата за сакско злато и срещу Моргана. Тя е против мен.
— Моргана! — не можах да скрия удивлението си. Моргана, по-голямата сестра на Артур, някога беше най-близкият другар на Мерлин докато Нимю не зае нейното място. И въпреки че Маргана мразеше Нимю, аз не вярвах, че тази омраза ще се прехвърли и върху Мерлин.
— Моргана — потвърди той. — Тя разпространява из Британия, че Боговете били против моето начинание и аз ще бъда убит, а моята смърт щяла да повлече всички, които са с мен. Тя сънувала тази история, а народът вярва на нейните сънища. Разправяла, че съм стар, слаб и оглупял.
— Тя казва — обади се тихо Нимю, — че ще те убие жена, а не Диурнач.
Мерлин сви рамене.
— Моргана играе някаква своя игра, която аз още не мога да проумея — той бръкна в джоба на дългата си роба и извади от там шепа изсушени вързани на възли треви. На мен всички стебла ми изглеждаха еднакви, но Мерлин порови в тях, избра едно и го повдигна към Сийнуин.
— Освобождавам ви от вашата клетва, лейди.
Сийнуин погледна към мен, после отново към вързаната тревичка.
— А вие ще поемете ли по Тъмния път, лорд? — попита тя Мерлин.
— Да.
— Но как ще намерите Свещения съд без мен?
Той вдигна рамене.
— Как ще го намерите с нея? — попитах аз, защото все още не разбирах, защо Свещеният съд трябва да бъде намерен от девица, или пък защо тази девица непременно трябва да е Сийнуин.
Мерлин отново вдигна рамене.
— Свещеният съд винаги е бил пазен от девица. Една девойка и сега го пази, ако сънищата ми са верни, а неговото скривалище може да открие само друга девица. Ти ще видиш това място на сън — обърна се той към Сийнуин, — ако дойдеш.
— Ще дойда, лорд — каза Сийнуин, — както ви обещах.
Мерлин пъхна вързаната на възел тревичка обратно в джоба и разтри лицето си с ръце. — Тръгваме след два дни — съобщи той. — Трябва да изпечете хляб, да опаковате сушено месо и риба, да наострите оръжията си и да не забравите да вземете кожи срещу студа. — Той погледна към Нимю. — Ще спим в Каер Сус. Ела.