— А Ланселот не те ли извика на двубой заради Сийнуин? — попита Игрейн изумена.
— Де да беше — отвърнах аз сухо. — С удоволствие щях да приема поканата му.
— А Сийнуин просто реши и дойде при теб, така ли? — зададе нов въпрос Игрейн, отново с широко отворени очи, удивена този път от самата мисъл, че някоя жена би посмяла да направи такова нещо. Тя се изправи, отиде до прозореца и се заслуша за миг в песента на Маелгуин.
— Клетата Гуенхуивач — внезапно рече тя. — Така както си я описал, изглежда доста простовата, пълна и глупава.
— Беше точно такава, за съжаление.
— Е, не всеки може да бъде красив — каза тя, уверена, че това не се отнася за нея.
— Вярно — съгласих се аз, — но вие не искате да пиша истории за обикновените хора. Вие искате Артуровата Британия да бъде пълна със страсти, аз обаче не можех да изпитвам никаква страст към Гуенхуивач. Човек не може да командва любовта, лейди, само красотата и похотта. Искате ли светът да бъде честен? Тогава просто си представете свят без крале и кралици, без страст и без магии. Бихте ли искали да живеете в такъв скучен свят?
— Това няма нищо общо с красотата — възнегодува Игрейн.
— Напротив. На какво се дължи вашият ранг — на чистата случайност, че сте се родили принцеса. А вашата красота — тя също е една чиста случайност. Ако Боговете — замълчах и се поправих, — ако Бог искаше да сме равни, щеше да ни направи равни, а ако всички бяхме едни и същи, къде щяхте да търсите своята голяма любов?
Игрейн реши, че е по-добре да зададе нов въпрос.
— Вярваш ли в магии, брат Дерфел?
Помислих малко.
— Да — отвърнах. — Дори като християни можем да вярваме в магии. Какво са чудесата, ако не магии?
— А Мерлин наистина ли можеше да прави мъгла?
Свъсих вежди.
— Всичко, което правеше Мерлин, милейди, си имаше и друго обяснение. В морето често се появяват мъгли — всеки ден се намират загубени неща.
— И мъртвите възкръсват?
— Лазар е възкръснал, нали, а също и нашият Спасител — прекръстих се аз.
Игрейн послушно направи кръстния знак.
— А Мерлин възкръсна ли? — не мирясва Игрейн.
— Аз не мога да твърдя, че беше мъртъв — казах предпазливо.
— Но Сийнуин беше сигурна, нали?
— До края на живота си, лейди.
Игрейн замота в пръстите си плетения колан на роклята си.
— Но нали магическата сила на Свещения съд е да възстановява живота?
— Така ни казаха.
— Обаче Сийнуин е открила Свещения съд по вълшебен начин — каза Игрейн.
— Може би — съгласих се аз, — но мястото можеше да се открие и само като поразмислиш повече. Месеци наред Мерлин се бе ровил в спомените за Инис Мон. Той знаеше къде е било свещеното средище на друидите — до Лин Сериг Бач, и Сийнуин просто ни заведе до най-близкото място, където би могъл да бъде скрит Свещения съд. Но е факт, че тя сънува онзи сън.
— Ти също сънува на Долфоруин — каза Игрейн. — Какво ти даде Мерлин да пиеш?
— Каквото Нимю даде на Сийнуин при Лин Сериг Бач — вероятно запарка от червена мухоморка.
— Червена мухоморка! — ужаси се Игрейн. Кимнах.
— Затова така треперех и не можех да стана
— Можеше да умреш! — възмути се тя. Поклатих глава.
— Малцина умират от червена мухоморка, а и Нимю е много опитна в тези работи.
По-добре е да не казвам на Игрейн, че ако магьосникът иска да не умори човека, на когото дава настойката, най-сигурният начин е сам да изяде гъбата, а да даде за пиене собствената си урина.
— А може да е използвала и маносана ръж, но мисля, все пак, че беше червена мухоморка.
Игрейн се намръщи, когато свети Сенсъм заповяда на брат Маелгуин да спре да пее езическата си песен. Тези дни светецът е по-раздразнителен от обикновено. Боли го като пикае, сигурно има камък. Молим се за него.
— И какво стана после? — върна се Игрейн към нашия разговор.
— Отидохме си у дома. В Поуис.
— А при Артур? — попита тя настойчиво.
— И при Артур — казах аз, защото това е неговата история — разказ за нашия скъп военачалник, нашия законодател, нашия Артур.
Тази пролет в Кум Исаф беше великолепна. А може би когато си влюбен всичко ти изглежда по-красиво и по-ярко. Във всеки случай на мен ми се струваше, че никога не е имало толкова много иглики и зюмбюл, синчец и теменужки, лилии и минзухари. Сини пеперуди летяха над поляната, обрасла с пирей, който се опитвахме да изскубем поне край ябълковите дървета, потънали в розов цвят. Сред клоните им пееше въртошийка, край поточето прелитаха бекаси, а под сламения покрив на Кум Исаф бе свила гнездо една стърчиопашка. Имахме пет телета, всичките здрави и лакуми, и Сийнуин беше бременна.