По северния склон слизаха неколцина от моите копиеносци. Един от тях носеше агне в ръце и аз предположих, че майка му бе умряла и те го носеха на Сийнуин да го храни с мляко. Беше трудна работа да отгледаш агне сукалче, защото те могат само да сучат, така че Сийнуин им слагаше в устата парче плат, напоено с мляко. Малките сиротинки често умираха, но Сийнуин винаги се опитваше да ги спаси. Тя категорично беше забранила първородните за годината агнета да бъдат заравяни с ракитени кошници или пък да закачат кожите им по дърветата и стадото се разрастваше, въпреки пренебрегването на древните предпазни магии.
— Значи — въздъхнах аз — все пак ще предложиш Ланселот?
— Не аз. Борс ще го предложи. Борс го е виждал в сражение.
— Тогава да се надяваме, че Борс има златен език.
Артур се усмихна.
— Няма ли да отговориш сега на молбата ми?
— Сега отговорът ми едва ли ще ти хареса, господарю.
Той сви рамене, хвана ме за лакътя и ме поведе към вкъщи.
— Наистина ги мразя тия тайни общества — каза тихо и аз му повярвах, защото дотогава нито веднъж не го бях виждал на събранията в чест на Митра, макар да знаех, че е бил посветен преди много години. — Култове като този на Митра са създадени за да свързват мъжете, а те служат само за да ги разединяват. Пораждат завист. Но понякога, Дерфел, човек трябва да използва едно зло, за да се пребори с друго и аз съм намислил да създам ново общество от воини. Към него ще принадлежат всички мъже, които ще се сражават срещу саксите. Ще направя така, че това да бъде най-почитаната общност в цяла Британия.
— И най-голямата, надявам се — вмъкнах аз.
— Но без опълчението — поясни той, ограничавайки по този начин обсега на своята почетна общност в кръга на мъжете, които носеха копие, защото бяха дали клетва на своя господар, а не защото притежаваха някакъв къс земя. — Мъжете ще предпочитат да принадлежат към моето братство, вместо да бъдат посвещавани в някакви тайни мистерии.
— Как ще го наречеш?
— Не знам. Воини на Британия? Другарите? Копията на Кадарн? — изреждаше ги като на шега, но аз усещах, че говори сериозно.
— И мислиш, че ако Ланселот е един от тези Воини на Британия — казах аз, споменавайки първото от всички изредени имена, — няма да държи толкова на посвещението си в мистериите на Митра?
— Надявам се — призна той, — но не съм замислил всичко това заради Ланселот. Всеки от тези воини ще трябва да положи кървава клетва никога да не се сражава с друг воин от братството — Той бързо се усмихна. — Ако кралете на Британия се счепкат, аз ще съм ги надхитрил, защото воините им няма да се бият помежду си.
— Едва ли — отсякох аз кисело. — Клетвата към краля е по-висша от всички други, дори от твоята кръвна клетва.
— Добре тогава просто ще ги затрудня — заупорства той, — защото ще наложа мира, Дерфел, ще го наложа, а ти, приятелю, ще споделиш плодовете на този мир с мен в Думнония.
— Надявам се, господарю.
Артур ме прегърна.
— Ще се видим в Кориниум — каза той. Вдигна ръка за поздрав към моите копиеносци и отново погледна към мен. — Помисли си пак за Ланселот, Дерфел. И поразсъждавай над истината, че понякога трябва да пожертваме малко от гордостта си в името на по-голям мир.
След тези думи махна с ръка и си тръгна, а аз отидох да предупредя своите хора, че времето за стопанисване в Кум Исаф свърши. Трябваше да наточим копията, да изчукаме остриетата на мечовете и да освежим боята по щитовете, отново да ги лакираме и да подменим ремъците им. Щяхме пак да воюваме.
Тръгнахме два дни преди Кунеглас, който чакаше старейшините от западните планински краища на Поуис с техните воини, загърнати в груби рошави кожи. Кралят ме помоли да предам на Артур, че поуиската войска ще пристигне в Кориниум до една седмица, след това ме прегърна и се закле да бди над живота на Сийнуин. Тя щеше да се премести отново в Каер Сус, където малък боен отряд щеше да охранява семейството на Кунеглас, докато той беше на война. Сийнуин с нежелание напусна Кум Исаф — никак не й се нравеше преспективата да живее с Хелед и нейните две лели, но аз си спомних разказа на Мерлин за убитото куче в храма на Изида и за кожата му, наметната върху саката кучка и настоях Сийнуин да се премести заради мен, за мое спокойствие, в двореца на брат си. Накрая тя отстъпи.